Мирча Елиаде - Майтреи. Змията

Запали и той цигара и седна на леглото до жена си.

— Не разбрах какво решихме накрая, ще ходим ли и ние в манастира?

— Както искаш — отговори госпожа Соломон, — но да знаеш, че аз няма да спя там, при дървениците и комарите…

— Има само комари — усмихна се господин Соломон.

— Ти като че ли ги усещаш!…

Известно време мълчаха и двамата, пушеха и гледаха в тавана.

— Как ти се струва този капитан? — запита господин Соломон.

— Питам се къде ли го намерихте…

— Да знаеш, че не е прост — прекъсна я господин Соломон. — Ти като излезе, започна много сериозен разговор… но имам чувството, че се смущава. Изглежда, че Стере малко прибързано го е подхванал…

— А другият кой е? — попита госпожа. Соломон и стана.

— Стамате, приятел на капитана. Струва ми се, че е инженер-агроном.

Господин Соломон свъси вежди и се заслуша, опитвайки се да отгатне какво става в другата стая, после запита с друг тон:

— Дали е готово кафето?

От трапезарията се чуваха гласове, смях. Отекнаха няколко тромави стъпки, после вратата се отвори и се показа старата госпожа Соломон. Влезе много предпазливо, сякаш се страхуваше да не вдига шум.

— Тук ли сте? — попита тя, без да се изненада.

Приближи се бавно до леглото, като стъпваше все така предпазливо, и седна с мъка, пъшкайки.

— Как ви се струва? — попита тя отново и вдигна очи.

— Да можеше да се уреди… — каза господин Соломон.

— Това казвам и аз…

Господин Соломон се обърна към жена си:

— Агло, аз, викам ти, пак да отидеш в трапезарията. Виж, може да поискат да излязат в градината… Вече не е така топло…

Госпожа Соломон спря пътьом пред огледалото, за да си пооправи отново прическата.

— А ти какво ще кажеш? — запита я старицата.

Госпожа Соломон сви рамене и тръгна да излиза.

— Е, знам ли и аз…

Щом, тя затвори вратата, старата жена се обърна отново към господин Соломон:

— На нея не й харесва много…

— Тя си е такава, нали я знаеш? Като стоим тук сами като кукувици, въздиша за гости, а като дойдат гости — изморява се… На мен обаче капитанът ми харесва. И образование има…

— И другият е симпатичен — каза госпожа Соломон.

От съседната стая се чу шум от отместване на столове, смях, благодарности. Господин Соломон побърза да излезе от спалнята.

— Мамо — каза той от прага, — виж, погрижи се ти за довечера. Знаеш, че в манастира трябва да отидем добре подготвени…

В градината беше все още доста топло. Стере си свали сакото и го окачи на един вишнев клон. Остана по риза. Виждаше се кръглият му, бял и гладък тил. В този момент край него мина Рири с поднос, отрупан със запотени чаши. Стере я спря.

— За мене без сладко, благодаря — каза той и взе две чаши наведнъж, с двете си ръце.

Облегната на вишната, Лиза видя как поглъща водата на един дъх, отметнал глава назад, сякаш искаше да я излее направо в гърлото си. Лиза го гледаше, без дори да се учуди. В този миг отново я прониза мисълта, че животът й е пропилян, че е била измамена — преди да разбере, независимо от волята й. Искаше й се само едно: да разговаря с някого, да се сприятели с някого, някой непознат, на когото да разкаже година по година целия си живот.

Обърна глава. Наблизо, направо на тревата, бяха седнали Владимир, братът на Рири, и двамата гости. Стори й се, че нещо се е променило в поведението на Владимир. Говореше сякаш другояче, по-тържествено, по-отговорно. Известно време го наблюдаваше, без да може да разбере причината. После изведнъж зърна цигарата, която момчето внимателно държеше между пръстите си. Синкавият дим се издигаше в топлия въздух на градината като самотна, трептяща ивица и бързо се изгубваше в светлината.

— Какво ти е, глава ли те боли?

Стере се беше приближил тихо до нея и взе ръката й в своята.

— Нищо ми няма — усмихна се Лиза.

— Хайде, хайде, аз като че ли не се досещам — възкликна Стере. — Чу онзи романс и затова. Все същата си остана ти: сантиментална!

Стамате вдигна очи и силно се изчерви. Стере му отправи един признателен приятелски поглед.

— Не би ли желал да ни изпееш и нещо по-весело, господин инженер? — попита той, като се приближи до групичката, дърпайки Лиза за ръка.

Стамате понечи да стане, но Стере натисна с ръка рамото му.

— Не се притеснявай, моля те, нали сме си свои…

— Мислех, че може би госпожата… — измънка Стамате.

— Тя си остана каквато си беше: сантиментална и романтична — усмихна се Стере. — Затова те питах няма ли да ни изпееш нещо по-весело…