Мирча Елиаде - Майтреи. Змията

— Кара ме да забравя деня, Гърти. Ужасно е да живееш само през деня, да не можеш поне веднъж да срещнеш нощта, никога да не можеш да спиш. Какъв дълъг ден, Гърти, какъв безкраен ден…

… Не съм очаквал и това. Ето ме обичан и — боже, боже! — обичащ Гърти. Отдаде ми се неочаквано, когато бях отишъл при нея, за да вечерям като хората и да ми даде на заем една пижама. От толкова време спя с чужди пижами. И се опомних в нейното легло. Ей богу, този живот е истинско чудо!

— Ти си моето скъпо момче! — милва ме тя.

Безчувствен съм. Сякаш казва: миришеш на одеколон. Толкова незначително ми се струва. Но тъй като съм станал страхливец в последно време, откакто ходя гладен, не казвам нищо и я милвам и аз. „Нахалнице, нахалнице!“ — й казвам и това предизвиква страхотен възторг у нея. Отива на работа в десет, но след като ми поднася breakfast и ми купува цигари „State Express 555“. Откога не съм пушил толкова хубава цигара… Искам да си отида вкъщи, казвам й колко съм загазил с квартирата и тя ме кани да живея при нея…

— Какво ме интересуват мене хората? — кипри се тя.

Не очаквах толкова смелост от една евроазийка. А аз си мислех, че я интересуват само парите. (Впрочем зная, че има двама типа с пари, двама бара-сахиб !) Признава ми, че е влюбена в мене от първата вечер. А аз нищо да не знам!

… Свършил бях един разговор по телефона с Б., когато чух и познах, с колко страх, гласа на Майтреи:

— Алън, защо не ми позволяваш да говоря с тебе?! Алън, ти си забравил…

Затварям телефона и едва се довличам до стаята си, като почти се придържам за мебелите. Господи, защо не мога да забравя? Защо не угасна най-после този безсмислен и безплоден пламък? Бих искал да направя нещо, което да отврати Майтреи от мене, да я принуди да ме забрави. Защото ние не можем да си принадлежим. Ще отида да живея при Гърти и ще изпратя Кхока да каже всичко на Майтреи.

… Преговори с „Бърба Ойл Къмпани“. Имат нужда от речен агент. Мисля, че разбирам от това. Прекарах следобеда в библиотеката на Техническия институт, да видя какво е това речен агент. Вече два пъти полицията се интересува от мене. Постоянно откарват безработните оттатък, в Европа. Това би означавало за мене най-жестоко поражение, да бъда експатриран… Гърти ми даде още двайсет рупии; със сълзи в очите, бедната.

… Ровя днес из старите си книжа и попадам на писмото, изпратено на Майтреи за рождения й ден от един непознат, заедно с онези разкошни цветя. Желая лудо да узная какво пише там и тъй като моят бенгалски сега е съвсем несигурен, моля един аптекар от квартала да ми го преведе. Ето го: „Незабравима моя светлина, не мога да дойда днес да те видя, защото искам да те гледам само сама, цялата само за мене, както беше някога, в прегръдките ми и в онзи ден…“

Не мога да го препиша по-нататък. Чувствам бясна, нечовешка ревност. Идва ми да хапя масата. Бих искал тогава Майтреи да ме потърси по телефона. Господи, кога се лъжа? Къде греша? Или всички винаги имат право?…

… Отдавна не съм писал нищо в дневника си. Надявам се бързо да приключа с Индия. Имам сигурен ангажимент, макар и без предварителен договор, за Сингапур. Още не знам какво ще правя там, но виждам, че ми приготвят пари за път. Не съм казвал на никого. Прекалено много се хвалех, че ще си намеря работа.

Окончателно скъсах с Харолд. Ако не беше там Клара, щях да го блъсна на земята. Иска ми се да пребия някого. Заради този инцидент Гърти се скара с Клара. Откакто се преместихме с Гърти в една стая, хората смятаха, че сме най-щастливите „съпрузи“ (защото не знам кой им пуснал мухата, че сме „тайно“ венчани). Всъщност Гърти знае истината — че съм лудо влюбен в Майтреи и че съм се преместил при нея само за да си отмъстя. (Всичко това са приказки — преместих се, защото нямаше какво да ям.)

Кхока ме търси непрекъснато. Поръчах да не го приемат. Изпраща ми писма, които чета само до средата, защото са написани на отвратителен английски. Пише ми, че Майтреи се решила да направи нещо безумно, да я изгонят от къщи и да дойде при мене. Разтрепервам се, щом се сетя, и затова отбягвам упорито всяка мисъл, която би ме приближила до Майтреи. Кхока ми пише, че тя била в състояние да се отдаде на някой непознат само за да я изхвърлят на улицата и да може да дойде отново при мене. Литература.

… Срещам Ж., племенник на госпожа Сен, пристигнал тук на работа в една голяма печатница. Радост, прегръдки, спомени. Това е първият познат, когото виждам в Сингапур. Каня го на обяд и след третата цигара ми казва, сериозно, като ме гледа в очите: