Мирча Елиаде - Майтреи. Змията

Включените в този том романи представят и двете страни от литературното призвание на М. Елиаде — реалистичната (чрез „Майтреи“) и фантастичната (чрез „Змията“). Двата романа добре характеризират ранния период на писателя. Преведени са на много чужди езици. Различни по тематика и сюжет, те имат и нещо общо — репортажната структура. Накъсано повествование, кратки изречения, повторение на имена и лични местоимения, наблягане върху жестовете на героите, честа, дори понякога прекалено честа употреба на глаголи със значения „говоря“. У читателя се създава впечатлението, че е свидетел на непосредствена изповед („Майтреи“) или че следи коментар от мястото на действието („Змията“). Едно от достойнствата на книгите на Елиаде е тъкмо силното усещане за автентичност на събитията. И още нещо сближава двата представени тук романа — темата за любовта. Всъщност любовта присъства във всички творби на писателя, но може би основна тема тя е само в „Майтреи“ и „Сватба в небесата“. Романът „Майтреи“ почти единодушно е приет за най-доброто произведение на Елиаде. Написан е през 1933 г., когато авторът е едва на 26 години, и многократно е обект на литературни анализи както в междувоенния период, така и в наши дни. В тях се срещат нерядко възторжени определения — „роман-чудо в творчеството на писателя“, „поема за любовта“, „роман-соната“, „митология на любовното изживяване“. Правят се сравнения с „Манон Леско“ и „Павел и Виргиния“, героинята бива наричана нова Жулиета. Дори големият румънски критик Дж. Калинеску, иначе прекалено строг спрямо творчеството на М. Елиаде, по-ласкаво, макар и с лека ирония, представя „екзотичния“ роман „Майтреи“. Но доколко романът е екзотичен и какво е екзотичното в него? Разказана е вълнуващо любовна история, която би могла да се случи навсякъде, ала авторът е избрал за място на действието Индия, опитвайки се да предаде на читателя своята дълбоко осмислена представа за тази страна със странния й за европееца морал, с твърдо установените й идеи за прекрасното и доброто. Особената атмосфера в романа се създава от преплитането на простота и тайнственост в поведението на главната героиня. Майтреи за любимия е необикновена — наивна и спонтанна, непоследователна в реакциите си, но твърде интелигентна и задълбочена. У нея Алън открива „тропическа флора от символи“. Наблюдавайки семейството й, той все по-дълбоко прониква в мисленето и духовния мир на индийците: „Колко богата беше душата й! Отново си давах сметка, че обикновените, наивните, прозрачните сме ние, цивилизованите, че всеки един от тези хора, които обичах толкова много, крие една история и една митология, в която не може да се проникне, че те са пълнокръвни и дълбоки, сложни и неразбираеми.“ Екзотиката в романа на М. Елиаде идва не отвън, от индийския пейзаж или от порядките в Индия, а от поведението на главните герои, от сблъсъка на двата различни морала, който предопределя раздялата им. Извисеността и силата на чувствата, пълното себеотдаване, поетичността на физическата близост все така проникновено са отразени и в „Сватба в небесата“. Любовта в романите на Елиаде сякаш пренася героите в друг свят — чист и богат, свят за двама. „Ние не сме влюбени от този свят. Нашата съдба не се осъществява тук, на земята. Ние се опознахме само в любовта и любовта е нашият рай — казва героят от «Сватба в небесата». — … Нашата любов сякаш нямаше земни корени… Може би само веднъж на хиляди години тайнството на любовта се проявява така пълно.“ Еротиката в цялото творчество на — Елиаде, както и в „Майтреи“, има според самия автор метафизична функции. Героите се влюбват и се обичат, но за писателя не е важно как и къде. Единствено важна е самата любов, отражение на една съдба, а нейният социален контекст остава на заден план. „Майтреи“ е един от най-вълнуващите любовни романи в румънската литература. Учудваща за младостта на писателя е лекотата, с която създава така пластични, ярки и сложни образи в твърде ограничено по обем повествование. В настоящото издание „Майтреи“ е поднесен на български език в талантливата интерпретация на неотдавна починалия млад преводач Валентин Харалампиев.

Нито една от белетристичните творби на Елиаде не блести със сложни стилистични фигури, но писателят притежава чудесната дарба да извлича от думите дълбок, неподозиран смисъл. Показателен в това отношение е романът „Змията“, единственото може би фантастично произведение на Елиаде, от което отсъства характерното за неговото творчество прекъсване в хода на времето. Изходен тук е фолклорният мотив за любовното заклинание, а основен елемент — пак времето, но в повествованието то запазва естествения си ход. И макар че романът започва твърде „обикновено“, постепенно натрупващото се безпокойство у героите се предава и на читателя. А събитията, които го пораждат, Елиаде втъкава някак мимоходом, почти незабелязано и все пак степенувано. Всеки нов момент идва да засили объркването, тревогата, събудените копнежи — разговорът за Исус, репликата за възможността да изживяваме отново същите неща, със същите хора и на същото място, играта на залози през нощта в гората, която пробужда толкова любовни копнежи и желания за приключения, разказът на Андроник в избата за отдавна убитата в манастира княжеска дъщеря. Читателят долавя, че героите на Елиаде живеят някак другояче, че усещат времето по различен начин. „Аз познавам всички тези стени, сякаш съм бил тук от самото начало… Понякога ми се струва, че сънувам, толкова много неща помня… Сякаш, съм се родил, когато се е градил манастирът“ — казва Андроник. Румънският критик Сорин Александреску установява три равнища на времето в този роман: обикновеното време на непосветените — групата; цикличното време на Дорина, за която някои събития се повтарят; извънвременния свят на Андроник. Второто и третото равнище са форми на свещеното време, времето на посветените.