Мирча Елиаде - Майтреи. Змията

— Какво от това, може и той да ми бъде приятел.

Седна на рогозката, подпряла брадичка на колене, и ме загледа как пия чая си. Беше се свечерило съвсем. Долу, на улицата, бяха запалили фенера и сянката на кокосовата палма беше станала учудващо голяма и синя. Питах се какво ли правят останалите хора в тая къща, защо ли никога не им чувам нито гласовете, нито стъпките, дали не са се сговорили да ни оставят винаги сами — този път даже в нейната стая, под синкавия светлик на фенера.

— От днес започва приятелството ни, нали? — попита с много нежност Майтреи, поемайки празната чашка.

— Защо от днес? Станахме приятели по-отдавна, откакто започнахме да си говорим за сериозни неща.

Седна пак на рогозката и ми каза, че ако бяхме добри, много добри приятели, би ми разкрила причината за тъгата си.

Помолих я да го стори; тя мълчеше и ме гледаше. Млъкнах и аз.

— Роби Такур не дойде днес на лекцията ми.

От това признание ме заболя. Прииска ми се да й кажа нещо, което да я засегне, да й кажа, че се лъже, ако ме смята за приятел, че е смешна и влюбена.

— Значи го обичаш — казах злобно аз.

Готвех се да й поднеса нещо обидно.

Тя обаче отвърна бързо лице от мен и ме попита рязко и изневиделица:

— Харесва ли ти да седиш в мрака с момичета?

— Никога не съм го правил — отговорих напосоки аз.

— Бих искала да остана сама — каза след малко тя, съсипана и отмаляла, и се отправи да легне върху рогозката на балкона.

Излязох, обух си с мъка обувките, защото беше тъмно, и слязох крадешком по стълбите, изпълнен със странно огорчение и ярост. Много се развълнувах, когато видях, че навсякъде лампите са запалени.

От дневника ми за онзи месец:

„Красотата й не е хармонична, а надхвърля каноните — бунтовно-изразителна е и очарователна в магическия смисъл на думата. Признавам, че не можах да откъсна мислите си от нея през цялата нощ. И сега, вместо да работя, пак мисля за нея, блед образ в синьо копринено сари със златни орнаменти. Ами косата… Персийците са имали право, когато в поемите си са оприличавали косите на змии. Какво ще стане, не зная. Вероятно ще забравя…

Кога ли ще намеря покой, човеко, Господи, друже мой?“

„Чабу написала приказка и Майтреи днес ми я превежда със смях на терасата. Може да се преразкаже по следния начин: един цар имал син на име Фул. Веднъж принцът навлязъл с коня си в голяма гора. Изведнъж всичко, което било в гората, се превърнало в цветя, само принцът и конят му си останали същите. Като се върнал в палата, синът разказал на баща си случката, но царят не му повярвал и го обвинил в лъжа. След това извикал царския пандит и му заповядал да чете на принца проповеди и притчи за лъжата. И понеже принцът все не искал да признае вината си, царят събрал цялата си войска и навлязъл в гората. Всички те веднага се превърнали в цветя. Изминал един ден. Тогава дошъл Фул, царският син, като носел книгите, в които се съдържали проповеди и притчи за лъжата. Взел книгите и започнал да пуска страниците им по вятъра. Както разпилявал страниците, така постепенно започнали да оживяват царските войници и самият цар…“

„Забелязвам някои отблъскващи черти в характера на инженера. Много е самодоволен; поставя се невероятно високо над останалите. Тази нощ на терасата дискретно ме помоли да му разкажа подробности за парижките кокотки. Иска да замине след няколко месеца за Франция, за да полекува кръвното си налягане. От време на време заради кръвното пред очите му започвали да плават «мушици».“

„Братовчедът на инженера — Манту — пристигна от Делхи, където е бил учител в гимназията, за да заеме поста лектор в Държавното търговско училище. Изглежда на около трийсет години, нисък и слаб е и живее в една съседна стая. Много бързо се сприятелихме. Призна, че е дошъл да се ожени; той самият не желае, но господин Сен желае. Предчувства нещо лошо и се бои.

Добро момче е. Когато говори английски, затваря очи. Смее се много.“

„Сватбената церемония на Манту, която започна преди четири дни, завърши снощи. Пиршества имаше и в дома на младоженката (черничка, обикновена, но много симпатична), и в дома на инженера. Забелязах поведението на Сен на тази сватба; той всъщност бе уредил всичко и ми се оплака, че Манту «предлага» твърде много неща и бърза. Манту го уважавал толкова много, че би му принесъл в дар и девствеността на младоженката — както гласи обичаят в някои части на Индия, ученикът може да подари първата брачна нощ на своя гуру (Манту все ми говори, че инженерът не му е само братовчед, но и гуру ).