Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

Изведнъж другите започнаха да викат:

— Нека се изправи пред очите ни тоя синковец, този продажник и изменник!

Гръмките викове събудиха пан Заглоба, който беше задрямал, което вече му се случваше много често; той си припомни бързо за какво ставаше дума и рече:

— Не, пане Снитко, месецът се е скрил в герба ти, но умът ти се е скрил още по-хубаво, та никой и със свещ не може да го намери. Да казваш, че кучето, canis fidelis 176 176 Вярно куче (лат.). — Бел.прев. било предател, а вълкът не бил предател! Прощавай, моля ти се, но ти вече съвсем си изглупял, ваша милост!

Пан Снитко повдигна очи към небето в знак, че го обиждат незаслужено, но не искаше да дразни стареца, а пък и Володиовски му заповяда да отиде за Мелехович, та той излезе бързо, доволен, че по тоя начин може да се измъкне.

След малко се върна и доведе младия татарин, който, изглежда, че не знаеше нищо за залавянето на липковеца, тъй като влезе смело. Неговото мургаво и прекрасно лице беше много побледняло, но той бе вече здрав и главата си дори не увиваше с кърпи, а само й слагаше малка шапчица от червено кадифе.

Очите на всички бяха вторачени в него, а той се поклони доста ниско на малкия рицар и доста гордо на останалата компания.

— Мелехович! — каза Володиовски, като впи проницателния си поглед в татарина. — Ти познаваш ли полковник Кричински?

По лицето на Мелехович премина внезапна и страшна сянка.

— Познавам го! — каза той.

— Чети — рече малкият рицар и му подаде писмото, намерено у липковеца.

Мелехович започна да чете, но преди да го свърши, спокойствието се възвърна върху лицето му.

— На вашите заповеди — каза той и върна писмото.

— Откога си започнал да кроиш измяна и какви съучастници имаш тук в Хрептьов?

— Значи, аз съм обвинен в предателство?

— Не питай, а отговаряй! — каза малкият рицар заплашително.

— Тогава ще дам такъв отговор: не съм възнамерявал никакво предателство, съучастници не съм имал; а ако съм имал, те са такива, които вие, ваши милости, няма да ги съдите.

Като чуха това, военните започнаха да скърцат със зъби и веднага няколко страшни гласа се обадиха:

— По-покорно, кучи сине, по-покорно! Пред по-достойни от себе си стоиш!

При тия думи Мелехович плъзна по тях поглед, в който светеше студена омраза.

— Аз зная какво съм длъжен на пан командира като мой началник — отговори той и се поклони повторно на Володиовски, — зная и това, че съм по-долен от ваши милости, затова не търся компанията ви; ваша милост (тук той отново се обърна към малкия рицар) ме питаше за съучастници; аз имам двама в тази си работа: единият е пан новогродският подстолник Богуш, а другият — великият коронен хетман.

Като чуха тия думи, всички се слисаха и някое време цареше мълчание, накрай пан Володиовски замръдна мустачки и попита:

— Какво значи това?

— Това — отговори Мелехович, — че Кричински, Моравски, Творовски, Александрович и всички други наистина преминаха към ордата и вече много злини нанесоха на отечеството, но не намериха щастие в новата си служба, а може и съвестта им да се е пробудила — важното е, че ги боли от прозвището предатели. Пан хетманът добре знае това и нареди на пан Богуш и на пан Мишлишевски да ги привлекат отново под знамето на Жечпосполита, а пан Богуш използва мене за това и ми заповяда да вляза във връзка с Кричински. Аз имам в квартирата си писма от пан Богуш, които мога да покажа и на които, ваша милост, ще повярваш повече, отколкото на думите ми.

— Иди с пан Снитко за тия писма и ги донеси веднага.

Мелехович излезе.

— Ваша милост панове — каза бързо малкият рицар, — ние може би много онеправдахме този войник с прекалено бързото си обвинение, защото ако той притежава такива писма и казва истината — а аз почвам да мисля, че е така, — тогава той е не само прославен с военните си подвизи рицар, но и човек, който мисли за доброто на отечеството си и трябва да бъде награден, а не обвинен неоснователно. За Бога, ще трябва бързо да поправим това!

Другите бяха потънали в мълчание и не знаеха какво да кажат, а пан Заглоба бе притворил очи и тоя път се преструваше, че дреме.

В това време Мелехович се върна и подаде на Володиовски писмо от Богуш.

Малкият рицар зачете, както следва:

„От всички страни чувам, че няма друг по-подходящ за такава работа от тебе, и това е поради чудната обич, която те хранят към тебе. Пан хетманът е готов да им прости и поема отговорността за прошка и от страна на Жечпосполита. С Кричински поддържай чрез сигурни хора колкото е възможно по-честа връзка и му обещай praemium. Пази внимателно тайна, защото иначе би погубил всички тях. Само на пан Володиовски можеш да откриеш arcana, защото той е твой началник и е в състояние много да те улесни. Не си жали труда и грижите, като имаш предвид, че finis coronat opus 177 177 Краят увенчава делото (лат.). — Бел.прев. и бъди сигурен, че за тази твоя готовност нашата майка ще те награди със същата обич.“