Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

— Разбира се! — каза пан Ненашинец. — Аз познавах лично Кричински, а сега всички го знаят заради лошата му слава.

— Заедно сме ходили на училище… — започна пан Заглоба, но изведнъж прекъсна, като съобрази, че в такъв случай Кричински би трябвало да бъде на деветдесет години, а на такава възраст хората обикновено вече не воюват.

— Накъсо казано — рече малкият рицар, — Кричински е полски татарин. Той беше полковник на една от нашите липковски хоронгви, но после изневери на родината и премина към добруджанската орда, където, както чувам, имал голямо влияние, защото, изглежда, се надява, че ще привлече и останалите липковци на поганска страна. Ето с такъв човек Мелехович поддържа връзка, а най-добро доказателство за това е писмото, което има следното съдържание.

Тук малкият полковник разгъна писмото, удари по него с опакото на дланта си и зачете:

„Скъпи за моята душа братко! Твоят пратеник стигна до мене и ми предаде писмото…“

— На полски ли пише? — прекъсна го пан Заглоба.

— Кричински, както всички наши татари, знаеше да пише само на украински и на полски — отговори малкият рицар. — А Мелехович също надали знае на татарски. Слушайте, ваши милости, и не ме прекъсвайте:

„… и ми предаде писмото. Бог ще помогне всичко да бъде добре и да постигнеш това, което искаш. Ние тук често се съвещаваме с Моравски, Александрович, Тарасовски и Грохолски, а на другите братя пишем и също се допитваме до тях за начина, по който най-бързо би се осъществило онова, което ти, мили братко, желаеш. А понеже, както узнахме, ти си пострадал със здравето, изпращам човек да те види, мили братко, със собствените си очи и да ни донесе утеха. Пази строго тайната, за да не би, не дай Боже, да се разкрие преждевременно. Дано Бог размножи потомството ти като звездите на небето.

Пан Володиовски свърши и зашари с очи по насъбраните, а понеже те, изглежда, преценяваха внимателно съдържанието на писмото и затова продължаваха да мълчат, той рече:

— Тарасовски, Моравски, Грохолски и Александрович — всичко това са бивши татарски ротмистри и предатели.

— Също така Потужински, Творовски и Адурович — добави пан Снитко.

— Какво мислите за това писмо, ваши милости?

— Явна измяна… — Тук няма какво да се обсъжда — каза пан Мушалски. — Просто надушили са се с Мелехович, за да прехвърли и нашите липковци на тяхна страна, а той е съгласен.

— За Бога! Какъв periculum за нашата част! — извикаха няколко гласа. — Ами че липковците са готови да дадат душата си за Мелехович и ако той им заповяда, ще ни нападнат някоя нощ.

— Най-черно предателство под слънцето! — извика пан Дейма.

— А сам хетманът направи стотник тоя Мелехович! — каза пан Мушалски.

— Пане Снитко — обади се Заглоба, — какво казах аз, когато видях Мелехович? Не рекох ли на ваши милости, че ренегат и предател гледа от очите на този човек? Ха! Стигаше ми да хвърля един поглед върху него! Той е могъл да измами всички, но не мене! Повтори думите ми, ваша милост пане Снитко, но не ги изменяй. Не казах ли, че това е предател?

Пан Снитко пъхна крака под пейката и склони глава.

— Човек наистина може да се удивлява на проницателността на ваша милост, макар че — право да си кажа — не помня да си го нарекъл, ваша милост, предател. Каза само, че гледа като вълк.

— Ха! Значи ти, ваша милост, смяташ, че кучето е предател, а вълкът не е предател, че вълкът няма да ухапе ръката, която го милва и му дава да яде? Значи, кучето е предател? Да не би ваша милост да почнеш да защитаваш Мелехович, а всички нас да направиш предатели?…

Скастрен по този начин, пан Снитко отвори широко очи и уста и така се слиса, че някое време не можеше да каже нито дума.

А пан Мушалски, който решаваше работите бързо, каза веднага:

— Най-напред трябва да благодарим на Бога, че се разкриха такива позорни връзки, а после да се изпратят шестима драгуни с Мелехович — и куршум в главата!

— После да се назначи нов стотник — добави пан Ненашинец.

— Предателството е толкова явно, че грешка не може да има.

Но Володиовски отвърна:

— По-напред трябва да разпитаме Мелехович, а после да съобщим на хетмана за тия връзки, защото, както ми казваше пан Богуш от Жембице, коронният маршал държи много за липковците.

— Но ваша милост — каза пан Мотовидло, като се обърна към малкия рицар, — имаш пълно право да разследваш и съдиш Мелехович, защото той никога не е бил рицар от шляхтишки произход.

— Аз зная моите права — отвърна Володиовски — и няма нужда да ми ги припомняш, ваша милост.