Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

Тия стари войници сядаха в кръг в просторната стая като ято щъркели, които, уморени от полета, кацват на някоя степна могила и се обаждат със силно тракане с клюновете си.

В камината горяха смолисти дървета и хвърляха обилен блясък в цялата стая. По заповед на Баша на огъня се грееше молдавско вино, а прислужници гребяха от него с калаени канчета и поднасяха на рицарите. Иззад стените долиташе подвикването на стражата; щурците, от които се оплакваше пан Володиовски, свиреха в стаята, а понякога в запушените с мъх пролуки съскаше ноемврийският вятър, който духаше от север и ставаше все по-студен. При такъв студ най-приятно беше да се седи в приветната и светла стая и да се слушат приключенията на рицарите.

В една такава вечер пан Мушалски разказваше следното:

— Дано Всевишният да има под светото си покровителство цялата Жечпосполита, всички нас, а между нас особено нейна милост присъстващата тук пани, достопочтената съпруга на нашия командир, чийто блясък очите ни едва ли са достойни да гледат. Не искам аз да се сравнявам с пан Заглоба, чиито приключения биха могли да предизвикат най-голямо удивление у самата Дидона 165 165 Картагенска царица, пред която Еней разказвал приключенията си. — Бел.прев. и нейните прелестни придворни дами — но щом ваши милости сами искате casus cognoscere meos 166 166 Да узнаете моите теглила (лат.) — леко видоизменен полустих от Вергилиевата „Енеида“. — Бел.прев. , няма да се противя, за да не обидя благородната компания.

На младини наследих край Тарашч в Украйна значителен имот. При Ясло имах две села, останали от майка ми в тоя спокоен край, но предпочетох да живея в бащиното си наследство, понеже то беше по-близо до ордите и по-лесно щеше да ми се случи някакво приключение. Рицарската ми жажда ме влечеше в Сечта, но там вече нямаше нужда от нас; все пак аз ходих в компания от неспокойни духове в Дивите поля и там изпитах много удоволствие. Добре ми беше в моя имот, досаждаше ми само това, че имах лош съсед. Той беше прост селянин откъм Бела Церков, който на младини бил в Сечта, там се издигнал до полкови атаман и бил изпращан като пратеник във Варшава, където го направили шляхтич. Той се наричаше Дидюк. А трябва да знаете, ваши милости, че ние произхождаме от един вожд на самнитите 167 167 Планинско племе в древна Италия, воювало срещу римляните. Такъв измислен произход на прадедите от древни родове е било нещо обикновено по това време. — Бел.прев. , наричан Муска, което по нашенски значи „муха“. Този Муска след злополучни походи против римляните дошъл в двора на Земовит, сина на Пяст, който за по-голямо удобство го нарекъл Мускалски, а после потомството го преиначило на Мушалски. Поради това аз се чувствах като човек, който произхожда от много благородна кръв, и гледах с голямо презрение на тоя Дидюк. Може би нямаше да казвам нищо, ако този негодник умееше да уважава честта, която му се беше паднала, и признаваше превъзходството на шляхтичкото съсловие над всички други. Но той държеше земята като шляхтич, а се подиграваше със самото шляхтичко достойнство и често казваше: „Нима моята сянка сега е по-голяма? Казак бях аз и казак ще си остана, а благородничеството и всички вражески ляхи — ей така да ги…“ Аз не мога да ви кажа, ваши милости, какви мръсни жестове правеше при тия думи, защото присъствието на нейна милост никак не ми позволява това. Но ме разкъсваше дива ярост и аз започнах да го преследвам. Той не се уплаши, беше смел човек и ми връщаше тъпкано. Той би излязъл на дуел със саби, но аз не исках това поради долния му произход. Намразих го като чума, а и той ме преследваше с омраза. Веднъж стреля срещу мене на пазара в Тарашч, за малко не ме уби, а аз му сцепих главата с брадвичка. На два пъти го нападах с моите хора, на два пъти — той мене с разбойници. Не можа да се справи с мене, но и аз не можех с него. Исках да го съдя, но какъв ти съд в Украйна, където още димят развалини от градове. Който събере там нехранимайковци, може да плюе на цяла Жечпосполита. Така правеше и той, като на това отгоре хулеше общата ни майка, без да мисли, че тя именно го беше издигнала до шляхтичкото съсловие, притиснала до гръдта си, дала му бе привилегии, по силата на които владееше земя, и оная свобода, прекалено голяма, която не би имал при никаква друга власт. Ако можехме да се срещаме като добри съседи, надали щяха да ми липсват аргументи, но ние не се виждахме другояче освен с пушка в едната и с главня в другата ръка. С всеки ден odium 168 168 Омразата (лат.). — Бел.прев. у мене растеше, та чак пожълтях. Непрекъснато мислех само как да го пипна. Защото чувствах, че омразата е грях, та исках само да му нашаря кожата с пръчки заради това отричане от шляхтичеството, а после да му простя всички грехове, както ми прилича като истински християнин, и да заповядам просто да го застрелят…