Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

Хората в черквата започнаха да покръхват и кашлят, както обикновено пред проповед, после утихнаха и всички очи се обърнаха към амвона.

Изведнъж от амвона се чу биене на барабан.

Слушателите се смаяха. А свещеник Камински биеше барабана като за тревога; после изведнъж прекъсна и настана гробна тишина. След това биенето се зачу втори път, трети път; внезапно свещеник Камински запокити пръчките върху черковния под, вдигна нагоре двете си ръце и извика:

— Пане полковник Володиовски!

Отговори му спазматичният вик на Баша. В черквата просто стана страшно. Пан Заглоба се вдигна и заедно с пан Мушалски изнесоха навън припадналата жена.

А свещеникът продължаваше да вика:

— За Бога, пане Володиовски! Larum 255 255 Тревога (от лат.). — Бел.прев. свирят! Война! Неприятелят е нахлул! А ти не скачаш? Не грабваш сабята? Не яхваш коня? Какво е станало с теб, войниче? Нима си забравил някогашните си добродетели, та ни оставяш сами в мъка и тревога.

Възбуниха се рицарските гърди и всеобщ плач избухна в черквата и избухваше още няколко пъти, когато свещеникът славеше добродетелите, любовта към отечеството и храбростта на покойника, а и самият проповедник се развълнува от собствените си думи. Лицето му побледня, челото му се покри с пот, гласът трепереше. Увлече го скръбта за малкия рицар, скръбта за Каменец, скръбта за погубената от почитателите на полумесеца Жечпосполита и най-сетне той завърши словото си със следната молитва:

— Черквите, о Господи, ще превърнат в джамии и корана ще четат там, където досега четяхме евангелието. Наказа ни ти, Господи, отвърна от нас лицето си и ни предаде в ръцете на развратния турчин. Неизповедими са твоите пътища, но кой, о, Господи, сега ще му се противопостави? Каква войска ще воюва с него на източните граници? Ти, за когото нищо не е скрито на тоя свят, ти знаеш най-добре, че няма по-добра от нашата конница! Коя друга, Господи, ще връхлети така, както нашата умее да връхлетява? От такива ли защитници се лишаваш ти, зад гърба на които цялото християнство можеше да слави името ти? Добри ни отче! Не ни изоставяй! Покажи твоята милост! Изпрати ни защитник! Изпрати разгромител на безсрамния Мохамед, нека дойде тук, да застане между нас, да въздигне падналите ни сърца, изпрати ни го, Господи!…

В тоя момент при вратата на черквата се вдигна шум и в храма влезе пан хетман Собески. Очите на всички се обърнаха към него, тръпки разтърсиха хората, а той вървеше със звън на шпорите си към ковчега, великолепен, с лице на император, грамаден…

Орляк от железни рицари вървеше след него…

— Salvator! 256 256 Спасителю (лат.). — Бел.прев. — викна свещеникът в пророчески унес.

А той коленичи пред ковчега и започна да се моли за душата на Володиовски.

След повече от една година подир падането на Каменец, когато несъгласията между различните партии се горе-долу поуспокоиха, най-сетне Жечпосполита се вдигна да брани източните си граници.

И предприе настъпление. Великият хетман Собески отиде с трийсет и една хилядна войска — конница и пехота — в султанската земя при Хотим, за да удари несравнимо по-силната армия на Хюсеин паша, който се намираше при тоя замък.

Името на пан Собески беше вече страшно за неприятеля. През годината след падането на Каменец той само с няколко хиляди души войска извърши толкова нещо, така нападаше безбройната армия на падишаха, толкова чамбули смаза, толкова тълпи от роби освободи, че старият Хюсеин, макар да беше по-силен поради числеността на войската си, макар да стоеше начело на елитна армия и да бе подпомаган от Каплан паша, не смееше да излезе срещу хетмана на открито поле и реши да се отбранява в укрепен стан.

Хетманът обкръжи тоя стан с войските си и навсякъде се знаеше, че иска да го превземе още с първия бой. Наистина някои смятаха, че това е нечувана в историята на войните акция — с по-малка сила да нападнеш по-голяма, която освен това разполагаше с насипи и ровове за отбрана. Хюсеин имаше сто и двайсет оръдия, а в целия полски стан разполагаха само с петдесет. Турската пехота беше три пъти по-голяма от хетманската войска; само еничари, толкова страшни при ръкопашен бой, имаше повече от осемдесет хиляди в турските окопи. Но хетманът вярваше в своята звезда, в магията на името си — и най-сетне във войската, която предвождаше.

Защото той разполагаше с опитни полкове, калени в огъня, с хора, които от детски години бяха израсли във военната врява, участвали бяха в безброй походи, акции, обсади, битки. Мнозина още помнеха страшното време на Хмелницки, Збараж и Берестечко; мнозина бяха прекарали всичките шведски, пруски, московски, вътрешни, датски и унгарски войни. Там имаше отряди на магнати, съставени само от ветерани, имаше войници от станиците, за които войната беше станала това, което за другите е мирът: обикновено състояние и начин на живот. Под командването на украинския воевода се намираха петнайсет хусарски хоронгви, конница, която дори чужденците смятаха за ненадмината; имаше леки хоронгви, тъкмо ония, начело с които хетманът беше нанесъл такива поражения след падането на Каменец над разпръснатите татарски чамбули; намираше се най-сетне редовна пехота, която знаеше да се хвърля срещу еничарите с приклади, без нито един изстрел.