Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

Володиовски го съзря отдалече и също стисна с пети дорестия си жребец. Другите прекъснаха боя. На замъка Баша, която преди това бе видяла всички победи на страшния Хамди бей, леко побледня въпреки цялата си сляпа вяра в непобедимото фехтовско изкуство на малкия рицар, но пан Заглоба беше съвсем спокоен.

— Повече бих желал да бъда наследник на тоя поганец, отколкото на негово място — каза като сентенция на Баша.

А Пентка, бавният жмуджанин, беше толкова сигурен в своя господар, че ни най-малка грижа не помрачи лицето му, напротив, като видя полетелия Хамди, почна да си пее народната песен:

Пан Володиовски и Хамди бей се сблъскаха насред полето, между двете редици, които гледаха отдалече. Сърцата на всички замряха за миг. Изведнъж змейовидна светкавица се мярна при ясното слънце над главите на противниците: кривата сабя изхвърча от ръцете на Хамди като изхвърлена от тетивата стрела, а той се наведе на седлото, сякаш вече беше пронизан от острие, и затвори очи, но пан Володиовски го хвана с лявата си ръка за врата, допря върха на рапирата си под мишницата му и го подгони към своята войска. Хамди не се съпротивяваше, напротив, сам пришпорваше коня с пети, защото усещаше острието между мишницата и ризницата си и се движеше като зашеметен, само ръцете му увиснаха безсилни, а от очите му потекоха сълзи. Володиовски го предаде на страшния Люшня, а самият той се обърна наново към бойното поле.

Но в турските дружини засвириха тръби и пищялки; това беше знак за едноборците, че е време да се връщат от бойното поле към частите си, и те започнаха да се прибират при своите, като отнасяха със себе си срама, огорчението и спомена за страшния конник.

— Това беше дяволът! — говореха помежду си спахиите и мамелюците. — Който се сблъска с него, определена му е смърт! Дяволът и никой друг!

Полските бойци останаха още малко, за да покажат, че са удържали победа, а после нададоха трикратен победен възглас и се оттеглиха под прикритието на оръдията, които отново започнаха да стрелят по заповед на пан Потоцки. Но и турците взеха да отстъпват. Някое време техните наметала, пъстри кефии и лъскави шлемове още святкаха на слънцето, но после ги закри лазурът. На бойното поле останаха само съсечените с мечове турци и поляци. От замъка излязоха слуги да съберат и погребат своите. После долетяха гарвани, за да се заемат с погребението на поганците, но техният пир беше кратък, защото още същата вечер ги прогониха нови войски на пророка.

На другия ден при Каменец пристигна самият везир начело на многобройна войска от спахии, еничари и башибозук от Азия. Като съдеха по големия брой войска, защитниците отначало мислеха, че той ще предприеме нападение, но везирът желаеше само да направи преглед на стените. Пристигналите с него инженери разглеждаха крепостта и земните насипи. Тоя път срещу везира излезе пан Мишлишевски с пехота и отряд от конни доброволци. Отново започнаха двубои — успешни за обсадените, но не толкова блестящи, както предния ден. Най-сетне везирът заповяда на еничарите да тръгнат за опит към стените. Веднага грохотът на оръдията разтърси града и замъците. Еничарите се приближиха до позицията на пан Подчаски и всички откриха огън със силни крясъци, но понеже и пан Подчаски отговори отгоре с много сполучливи изстрели и имаше опасност конницата да обгради еничарите отстрани, те незабавно тръгнаха по пътя за Жванец и се върнаха при главните сили на войската.

Вечерта в града се промъкна един чех, който беше паюк 247 247 Член на личната стража на сановник. — Бел.прев. на еничарския ага и бе избягал след бой с тояги по петите.

От него узнаха, че неприятелят вече се е укрепил в Жванец и е заел просторните поля при селото Джулко. Разпитваха внимателно беглеца какво е общото мнение на турците: дали ще превземат Каменец или не? Той отговори, че всред войската цари добър дух, а предсказанията били благоприятни. Преди няколко дни пред султанския шатър внезапно се издигнало от земята нещо като димен стълб, който бил тънък долу, а нагоре се разширявал като грамаден букет. Мюфтиите обяснили, че това означавало, че славата на падишаха ще достигне до небесата и че той именно ще бъде тоя владетел, който ще съкруши непревзетата досега каменецка преграда. Това много повишило духа във войската. Турците (разправяше по-нататък беглецът) се страхували от пан хетман Собески и от помощта, която би оказал на обсадените, защото от отдавна помнят, че е опасно да се мерят в открит бой с войските на Жечпосполита — и с по-голямо желание биха се били с венецианците, с унгарците или с който и да било друг народ. Но понеже имат сведение, че Жечпосполита няма войска, всички твърдят, че макар с големи усилия, но ще превземат Каменец. Каймакаминът Кара Мустафа съветвал да се щурмуват стените, но по-разсъдливият везир предпочитал да обгради града с редовна обсада и да го обсипе с оръдейни снаряди. След първите сблъсквания султанът се съгласил с мнението на везира, затова трябвало да се очаква редовна обсада.