Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

Здесь есть возможность читать онлайн «Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)» — ознакомительный отрывок электронной книги совершенно бесплатно, а после прочтения отрывка купить полную версию. В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Потоп (Част първа): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Потоп (Част първа)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

ИСТОРИЧЕСКИ ЕПОС ОТ НОБЕЛОВ ЛАУРЕАТ
С романа „Потоп“ издателство „Труд“ продължава представянето на трилогията на Хенрик Сенкевич.
На фона на епичните битки, саможертвата и страданията на полския народ в решителните му сблъсъци с шведските окупатори, читателите ще съпреживеят и любовта на млади и чисти сърца, благородството, верността и подкрепата между отделните герои на това завладяващо повествование. Предстои им среща едновременно със стойностна историческа проза и с приключенско четиво, изпъстрено с рицарска доблест, романтични страсти и героичен патос.
Във втория том от трилогията пан Анджей Кмичиц воюва за свободата на отечеството и за личното си достойнство, но и за любовта на прекрасната Оленка.

Потоп (Част първа) — читать онлайн ознакомительный отрывок

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Потоп (Част първа)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Но вече е по-добре. След една-две седмици ще оздравее. Какво ново има de publicis? 50 50 По обществените работи (лат.). — Бел.прев.

— Зле, постарому… Пан подскарбият Гошевски продължава да си съперничи с нашия княз, а щом хетманите са несговорни, тогава и работите не вървят, както трябва. Защото положението се подобри малко и мисля, че ако се стигне до съгласие, ще се справим с неприятеля. И ще ни даде Бог, та по дирите му да стигнем чак до неговата държава. За всичко е виновен пан подскарбият!

— А други казват, че великият хетман.

— Това са предатели. Витебският воевода разправя това, защото отдавна са се надушили с пан подскарбия.

— Витебският воевода е добър гражданин.

— Нима и ти заставаш на страната на Сапехите срещу Радживил?

— Аз съм на страната на отечеството и на тая страна трябва да стоят всички. Лошото е там, че дори ние, войниците, се делим на партии, вместо да се бием. А че Сапеха е добър поляк, това бих казал и пред самия княз, макар че служа при него.

— Някои видни хора се опитаха да ги помирят, но не стана нищо! — каза Харламп. — Сега непрекъснато летят пратеници от краля до нашия княз… Казват, че нещо ново се мътело там по света. Очаквахме свикване на всеобщо опълчение начело с негово величество краля — не стана! Казват, че то може би ще е необходимо някъде другаде.

— Навярно в Украйна.

— Знам ли аз? Веднъж само поручик Брохвич казваше какво бил чул със собствените си уши. При нашия хетман пристигна от страна на краля Тизенхауз и като се затвориха, дълго разговаряха двамата; Брохвич не можал да долови за какво става дума, но когато излизали, тогава със собствените си уши, повтарям, чул как пан хетманът казал: „Това може да предизвика нова война.“ Тогава всички страшно си блъскахме главите да се досетим какво би могло да значи това.

— Навярно му се е счуло! Та с кого нова война? Германският император сега е по-благосклонен към нас, отколкото към нашите неприятели, защото е по-редно да се застъпва за порядъчен народ. С шведа мирният ни договор още не е изтекъл и в продължение на шест години ще бъде в сила, а татарите ни помагат в Украйна, което не биха правили без волята на турчина.

— И ние също не можахме да разберем нищо!

— Защото и нищо не е имало. Но аз славя Бога, че имам нова работа. Вече започнах да тъгувам за война.

— Значи ти искаш сам да занесеш заповедното писмо на Кмичиц?

— Нали ти казах, че пан хетманът заповядва така. Прилично е да посетя Кмичиц, както е рицарският обичай, а като имам писмо, ще имам по-добър предлог. Дали ще му дам писмото, това е друга работа. Ще си помисля, тъй като е предоставено аз да реша.

— На мене това е добре дошло, защото бързам да си тръгна. Имам и трето заповедно писмо за пан Станкевич; после ми заповядаха да замина за Кейдани и да получа оръдието, което ще дойде там; след това ще трябва да отида в Бирже, за да видя дали замъкът е готов за отбрана.

— И в Бирже?

— Да.

— Това ми се вижда странно. Неприятелят не е постигнал никакви нови победи, следователно е далеко от Бирже, на курландската граница. А понеже, както виждам, нови хоронгви се вдигат на крак, значи ще има кой да отбранява дори ония места, които са вече попаднали под неприятелски крак. Пък и курландците не мислят за война с нас. Те са добри войници, но са малко и Радживил сам бил могъл да ги задуши с една ръка.

— И на мене ми е чудно — отговори Харламп, — още повече че ми заповядаха да бързам, а и ми се дадоха инструкции, ако намеря нещо не в ред, веднага да съобщя на княз Богуслав, който ще изпрати инженер Петерсон.

— Какво би могло да значи това?! Дано само не замирише на някаква вътрешна война. Да ни пази Бог от това! Защото щом княз Богуслав се намесва, ще има на какво да се радва дяволът.

— Не говори така срещу него. Той е храбър мъж!

— Аз не отричам храбростта му, но той е повече немец или французин, отколкото поляк… И за Жечпосполита съвсем не мисли, а мисли само така да издигне радживиловския род, че да бъде най-високо, а всички други да унижи. И у нашия хетман, княза вилненски воевода, той подбужда надменността, която и без това не му липсва; подклажда и тия разправии със Сапеха и Гошевски.

— Виждам, че си голям политик. Би трябвало, Михалко, да се ожениш час по-скоро, за да не пропадне такъв ум.

Володиовски изгледа продължително другаря си.

— Да се оженя?… Хайде, де!

— Разбира се! Но може би ти тук отиваш някъде да се сватосваш, защото виждам, че си се пременил като за парад.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Потоп (Част първа)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Потоп (Част първа)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Генрик Сенкевич - Потоп. Том 2
Генрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп. Том 1
Генрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Стас и Нели
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - С огън и меч (Книга втора)
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - С огън и меч (Книга първа)
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Quo vadis
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Кръстоносци
Хенрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп
Генрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп. Том III
Генрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп. Том II
Генрик Сенкевич
Отзывы о книге «Потоп (Част първа)»

Обсуждение, отзывы о книге «Потоп (Част първа)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x