Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

— Разбира се! Нали той излезе от Збараж и се промъкна през казаците. Кой не е слушал за него!… Значи ти, ваша милост, си от тази отбор дружина?! И збаражец?… Моите почитания! Моите почитания! Я чакай, ваша милост!… Ами че аз съм слушал за ваша милост при вилненския воевода. Та нали името ти е Михал, ваша милост?

— Всъщност аз съм Йежи Михал, но понеже свети Йежи 51 51 Георги. — Бел.прев. е смачкал само змея, а свети Михал предвожда цялата небесна конница и толкова поражения е нанесъл вече над хоронгвите на пъклото, предпочитам него за свой покровител.

— Разбира се, че свети Йежи не може да се сравнява със свети Михал. Значи ти, ваша милост, си същият онзи Володиовски, за когото разказват, че бил съсякъл Богун?

— Аз съм.

— Е, да не ти е жал, че такъв те е цапнал по чутурата. Дано даде Бог да станем приятели. Ти, ваша милост, наистина ме нарече изменник, но сгреши в това.

След тия думи пан Кмичиц сви вежди, сякаш раната го заболя отново.

— Признавам, че сбърках — отговори пан Володиовски, — но аз узнавам това не едва сега, и то от ваша милост, а твоите хора вече ми го разправиха. И знай, ваша милост, че иначе не бих дошъл тук.

— Ядоха ме, много ме ядоха със злите си езици! — каза Кмичиц с горчивина. — Да става каквото ще. Признавам, че много петна има върху мене, но и хората по тия места не ме приеха приятелски…

— Ти, ваша милост, си навреди най-много с изгарянето на Волмонтовиче и с последното насилие.

— Затова ме натискат с процеси. Вече имам призовки от съдилищата. Не дават на болния да оздравее. Вярно, че изгорих Волмонтовиче и доста хорица изгинаха; нека обаче ме осъди Бог, ако съм направил това поради злосторничество. В същата оная нощ преди изгарянето на Волмонтовиче аз си дадох клетва, че ще живея в съгласие с всички, че ще спечеля тукашните сивковци, че ще се придобря дори с жълтогащниците в Упита, защото там наистина го бях попрекалил. Връщам се тогава вкъщи и какво намирам? Другарите ми, заклани като волове, лежат край стената! Когато узнах, че това са сторили Бутримите, сякаш дявол влезе в мене… и си отмъстих сурово… А ще повярваш ли, ваша милост, за какво са били заклани?… Сам узнах по-късно от един Бутрим, когото нападнах в гората; защото поискали да потанцуват в кръчмата с шляхтичките… Кой не би си отмъстил?

— Ваша милост пане! — отговори Володиовски. — Вярно, че твърде сурово се е постъпило с другарите на ваша милост, но нима ги е убила шляхтата? Не! Убила ги е тяхната предишна репутация, която са донесли готова тук със себе си, защото ако някои порядъчни войници биха поискали да потанцуват, едва ли щяха да ги съсекат за това.

— Горките! — продължи Кмичиц, като следваше мисълта си. — Когато сега лежах в треска, те всяка вечер влизаха през ето тази врата от онази стая… Виждах ги около леглото си като наяве, посинели, пребити, и непрекъснато стенеха: „Йендруш! Дай за литургия за душите ни, защото сме подложени на мъчения!“ Тогава, казвам ти, ваша милост, косата ми настръхваше на главата, защото и на сяра миришеше от тях в стаята… Дадох вече за литургия, дано то им помогне!

— Настана кратко мълчание.

— А колкото до отвличането — продължи Кмичиц, — никой не е могъл да каже на ваша милост, че тя наистина ми спаси живота, когато ме преследваше шляхтата, но после ми заповяда да се махам и да не се показвам пред очите й. Какво ми остана тогава?!

— Все пак това беше татарски начин.

— Ти, ваша милост, като че ли не знаеш какво нещо е любовта и до какво отчаяние може да стигне човек, когато загуби това, което обича най-много.

— Аз ли не знам какво нещо е любовта? — възкликна пан Володиовски възмутен. — Откак съм почнал да нося сабя, оттогава винаги съм бил влюбен… Вярно, че subiectum 52 52 Предметът, личността (лат.). — Бел.прев. се сменяше, защото никога не ми се отвръщаше с взаимност. Ако не беше това, нямаше да има по-верен Троил 53 53 Троил, син на троянския цар Приам. Неговите любовни преживелици са послужили за тема на много литературни произведения, най-прочуто от които е драмата на Шекспир „Троил и Кресида“. — Бел.прев. от мене.

— Каква ти любов, когато се променя subiectum! — каза Кмичиц.

— Тогава ще разкажа на ваша милост нещо друго, което съм видял със собствените си очи. В началото на бунта на Хмелницки Богун, който днес се радва на най-голямо значение между казаците след Хмелницки, отвлече любимата на Скшетуски, княгиня Курцевичувна. Това беше наистина любов! Цялата войска плачеше, като гледаше отчаянието на Скшетуски, защото беше едва на двайсет и няколко години, а брадата му побеля, но отгатни, ваша милост, какво направи той.