Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

— Какво правиш, Носище?! Откъде си се взел тук?

Другарят, който наистина заслужаваше прякора Носище, защото имаше грамаден нос, се втурна в прегръдките на полковника и се приветстваха радостно, после си отдъхна и каза:

— Нарочно при тебе идвам с писмо и пари.

— С писмо и пари? А от кого?

— От княза вилненски воевода, нашия хетман. Изпраща ти заповедно писмо 47 47 Писмо, с което се възлага на военен да организира военна част. — Бел.прев. веднага да почнеш да събираш войска и второ такова писмо за пан Кмичиц, който също се намира по тия места.

— И за пан Кмичиц ли?… Как ще събираме двамата войска в една околност?

— Той ще замине за Троки, а ти ще останеш тук.

— Откъде знаеше къде да ме търсиш?

— Самият пан хетман много разпитваше за тебе, докато тукашни хора, които още служат там, казаха къде ще бъдеш намерен и аз идвах със сигурност… Ти продължаваш да се радваш там на голяма благосклонност!… Чувах как князът, нашият господар, казваше, че не бил очаквал да наследи нищо от украинския воевода, а пък наследил най-големия рицар.

— Да му даде Бог да наследи и военното щастие… За мене е голяма чест, че ще събирам войска, и веднага ще се заема с това… Войнствени хора тук не липсват, стига да има с какво да ги поставиш на крака. А пари донесе ли достатъчно?

— Като стигнеш в Пацунеле, ще ги преброиш.

— Значи ти стигна и до Пацунеле? Пази се само, че там хубавите момичета са като мак в градина.

— Затова ти се е усладило да живееш там!… Но чакай, имам и друго, частно писмо от хетмана до тебе.

— Дай го!

Пан Харламп извади писмото с малък радживиловски печат, а пан Володиовски го отвори и започна да чете:

„Ваша милост пане полковник Володиовски!

Понеже зная искреното желание на ваша милост да служиш на отечеството, изпращам ти заповедно писмо да почнеш да събираш войска и не така, както се прави обикновено, но с голяма бързина, защото periculum in mora. 48 48 Бавенето е опасно (лат.). — Бел.прев. Ако искаш да ни зарадваш, нека в края на юли, най-късно до средата на август хоронгвата да бъде вече организирана и готова за поход. Грижа ни е откъде ваша милост ще вземеш добри коне, особено като ти изпращаме и малко пари, защото не можахме да изтръгнем повече от пан подскарбия, който постарому е неприязнено настроен към нас. Половината от тези пари предай на негова милост пан Кмичиц, за когото пан Харламп също носи заповедно писмо. Надяваме се, че той ще ни услужи ревностно в тази работа. Но понеже до нашите уши стигна вест за своеволията му в Упицко, най-добре е ваша милост да вземеш от Харламп предназначеното за него писмо и сам реши дали трябва да му го дадеш. Ако смяташ, че gravamina 49 49 Обвиненията, жалбите (лат.). — Бел.прев. срещу него извънредно много го излагат, тогава не му го давай. Защото се страхувам да не би нашите неприятели като пан подскарбия и пан витебския воевода да викнат, че поверяваме подобни функции на недостойни лица. Ако обаче сметнеш, че там няма нищо особено, предай писмото и нека Кмичиц да се потруди с най-голяма ревност в службата да изтрие вината си и на никакви призиви от съда да не се явява, понеже той зависи от нашия, хетманския съд и ние ще го съдим, а не друг, но след като изпълни задачата си. Това поръчение смятай, ваша милост, едновременно като доказателство за доверие, каквото имаме в разума и вярната служба на ваша милост.

— Страшно се тревожи пан хетманът дали ще намериш добри коне — каза пан Харламп, когато малкият рицар свърши четенето.

— Разбира се, че с конете ще бъде трудно — отговори пан Володиовски. — Тукашната дребна шляхта ще се яви масово още при първия призив, но жмуджките коне са слаби и не ги бива много за войската. Във всеки случай на всички ще трябва да дадем други.

— Това са добри коне, аз ги зная отдавна, много издръжливи и пъргави.

— О! — каза пан Володиовски. — Но са дребни, а тукашните хора са едри, като ги строиш на такива коне, можеш да кажеш, че хоронгвата ти е възседнала кучета. Ето ти неприятност!… Ще се заловя здравата за работа, че и аз бързам. Остави ми и писмото за Кмичиц, както нарежда пан хетманът, за да му го предам аз. Много навреме му дойде.

— Защо?

— Защото си позволи тук да я кара по татарски и се опита да отвлече една девойка. Толкова процеси и призовки от съда висят над него, колкото косми има на главата. Не е минало седмица, откак се бих с него със саби.

— Е! — каза Харламп. — Щом ти си се бил с него със саби, той сега лежи.