Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

— Неговата глава! Кръвчицата му! Да съсечем убиеца!

— Гонете го! — извика панна Александра. — Защо стоите тук? Гонете!

— Дали не се е скрил тук? Ние намерихме коня му при гората…

— Не е тук! Домът беше затворен! Търсете в конюшните и оборите.

— В гората е избягал! — извика някакъв шляхтич. — Хей, братя панове!

— Мълчи! — изгърмя с мощния си глас Юзва Бутрим. После се приближи до панна Александра. — Панно! — каза той. — Не го крий!… Той е прокълнат човек!

Оленка вдигна двете си ръце над главата.

— Проклинам го заедно с вас!…

— Амин! — викнаха шляхтичите. — Към постройките и в гората! Ще го намерим! Напред срещу разбойника!

— Напред! Напред!

Отново се разнесе дрънкане на саби и стъпки. Шляхтичите изскачаха пред къщата и бързо възсядаха конете си. Едни от тях още някое време търсиха в стопанските постройки, в конюшните, оборите, в сеновала — после гласовете почнаха да се отдалечават към гората.

Панна Александра се ослушваше, докато те съвсем престанаха да се чуват, след това почука трескаво на вратата на стаята, в която беше скрила пан Анджей.

— Няма вече никого! Излизай, ваша милост!

Пан Кмичиц се измъкна от стаята като пиян.

— Оленка!… — започна той.

Тя разтърси разпуснатата си коса, която покриваше като плащ плещите й.

— Не искам да те видя, нито да те зная! Вземай кон и се махай оттук!…

— Оленка! — изстена Кмичиц и протегна ръце.

— Кръв има по ръцете ти както на Каин! — извика панна Александра и отскочи, сякаш гледаше змия. — Махай се навеки!…

Настана бледен ден и освети купищата развалини във Волмонтовиче, пепелищата на къщите, стопанските сгради, изгорените или насечени с мечове човешки и конски трупове. В пепелищата между недоизтлелите въглени купчинки побледнели хора търсеха телата на мъртвите или остатъци от имота си. Това беше ден на траур и бедствие за цялата Лауда. Наистина многобройните шляхтичи бяха победили отряда на Кмичиц, но победата беше тежка и кървава. Освен Бутрими, от които паднаха най-много, нямаше шляхтишко селище, в което вдовици да не оплакваха мъжете си, родители синовете или децата бащите си. На лауданчаните беше много трудно да победят нападателите, понеже най-добрите мъже отсъстваха и само старци или младежи в зората на младостта си участваха в боя. Въпреки това от Кмичицовите хора не оцеля нито един. Едни загинаха във Волмонтовиче, като се бранеха толкова ожесточено, та се биеха и ранени, други бяха изловени на следния ден из горите и избити без милост. Самият Кмичиц сякаш потъна в земята. Правеха се най-различни догадки какво е станало с него. Някои твърдяха, че се е укрепил в Любич, но веднага се разбра, че това не е вярно; ето защо предполагаха, че е успял да избяга в Зельонската гора, а оттам в Роговската, където навярно само Домашевичи биха могли да го открият. Мнозина твърдяха също, че ще избяга при Ховански 34 34 Ховански — вожд на московските войски, които навлизали в Полша. — Бел.прев. и ще доведе неприятели, но това бяха най-малко преждевременни страхове.

В това време останалите живи Бутрими тръгнаха за Водокти и спряха там като на стан. Къщата беше пълна с жени и деца. Които не се побраха, отидоха в Митруни, което имение панна Александра отстъпи изцяло на пострадалите от пожара. Освен това около сто въоръжени човека, които се сменяха последователно, останаха във Водокти да го пазят; защото се очакваше, че пан Кмичиц няма да се примири и всеки ден може да нападне с оръжие в ръка, за да отвлече девойката. И по-значителните домове в околността като Схилинги, Сологуби и други изпращаха придворни казаци 35 35 Казаци на служба при полски аристократи. — Бел.прев. и хайдуци 36 36 Облечени по унгарски слуги и стража в дворците на полски аристократи. — Бел.прев. . Водокти изглеждаше на град, който очаква обсада. А тъжната панна Александра, бледа, изпълнена с болка, се движеше между въоръжените мъже, между шляхтичите, между групичките жени и чуваше човешкия плач и човешките клетви срещу пан Кмичиц; те като мечове пронизваха сърцето й, защото тя беше косвена причина за всички тези бедствия. За нея беше дошъл по тия места този безумен мъж, който разби тяхното спокойствие и остави кървав спомен след себе си, потъпка закона, изби маса хора, като турчин връхлетя с огън и меч върху селата. Дори беше чудно, че един човек можа да направи толкова зло за такова кратко време, и то човек нито напълно лош, нито съвсем развален. Ако имаше някой, това беше панна Александра, която го бе опознала най-отблизо и знаеше най-добре това. Цяла пропаст зееше между пан Кмичиц и неговите дела. Но тъкмо затова такава голяма болка предизвикваше у панна Александра мисълта, че този човек, когото беше обикнала с целия пръв порив на младото си сърце, можеше да бъде друг; защото имаше в себе си такива качества, които биха могли да го направят образец на рицар, на кавалер, на съсед; защото можеше да спечели вместо презрение възхищение и човешка обич, вместо проклятия — благословии.