Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

Здесь есть возможность читать онлайн «Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)» — ознакомительный отрывок электронной книги совершенно бесплатно, а после прочтения отрывка купить полную версию. В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Потоп (Част първа): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Потоп (Част първа)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

ИСТОРИЧЕСКИ ЕПОС ОТ НОБЕЛОВ ЛАУРЕАТ
С романа „Потоп“ издателство „Труд“ продължава представянето на трилогията на Хенрик Сенкевич.
На фона на епичните битки, саможертвата и страданията на полския народ в решителните му сблъсъци с шведските окупатори, читателите ще съпреживеят и любовта на млади и чисти сърца, благородството, верността и подкрепата между отделните герои на това завладяващо повествование. Предстои им среща едновременно със стойностна историческа проза и с приключенско четиво, изпъстрено с рицарска доблест, романтични страсти и героичен патос.
Във втория том от трилогията пан Анджей Кмичиц воюва за свободата на отечеството и за личното си достойнство, но и за любовта на прекрасната Оленка.

Потоп (Част първа) — читать онлайн ознакомительный отрывок

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Потоп (Част първа)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

При тия думи хвана пан Анджей за врата, а пан Анджей хвана него; но още преди това двамата млади Кемличи, Козма и Дамян, станаха от пейката, като стигнаха с рошавите си глави чак до потона, и Козма попита:

— Тате, да пердашим ли?

— Пердашете! — отговори старият Кемлич и извади сабята си.

Изведнъж вратата изпращя и войниците на Юзва нахлуха в кръчмата, но веднага след тях, почти по петите им, се втурнаха и слугите на Кемлич.

Юзва бе хванал за врата пан Анджей с лявата си ръка, а в дясната държеше гола рапира и я въртеше като вихрена светкавица. Но пан Анджей, при все че не притежаваше толкова огромна сила, също го беше хванал като с клещи за гърлото. Очите на Юзва изскочиха навън, с дръжката на рапирата си той искаше да строши ръката на Кмичиц, но не успя, защото преди това Кмичиц го тресна по главата с дръжката на сабята си. Пръстите на Юзва, които стискаха врата на противника, се разтовариха веднага, а самият той се олюля от удара и се наклони назад. Кмичиц го блъсна още веднъж, за да има поле за сечене, и с пълен замах го цапардоса по лицето със сабята. Юзва рухна възнак като дъб и удари главата си в пода.

— Бий! — викна Кмичиц, у когото изведнъж се събуди някогашният побойник.

Но нямаше нужда да подканва, защото в кръчмата кипеше като в котел. Двамата синове на Кемлич сечеха със саби, а понякога бодяха с глави като два бика и при всеки удар сваляха човек на земята; току зад тях пристъпваше баща им, час по час приклякваше чак доземи и с присвити очи пропъхваше непрекъснато върха на сабята си под ръцете им.

Но Сорока, свикнал със сбивания в кръчми и на тясно, нанасяше най-големи поражения. Той притискаше толкова отблизо противниците си, че те не можеха да го засегнат с остриетата, и като изстреля преди това пистолетите в навалицата, сега удряше по главите с дръжките им, смазваше носове, избиваше зъби и очи. Слугите на Кемлич и двамата войници на Кмичиц бяха в помощ на господарите си.

Бурята се премести от масата в другия край на помещението. Лауданците се отбраняваха яростно, но от момента, когато Кмичиц след събарянето на Юзва се втурна в кипежа и веднага просна на пода втория Бутрим, победата започна да се наклонява на негова страна.

Слугите на Женджан също се втурнаха в кръчмата със саби и пушки, но при все че Женджан викаше: „Бий!“ — не знаеха какво да правят, не можеха да различат противниците, тъй като лауданците не носеха никакви униформи. Затова в бъркотията слугите на старостата ядяха бой и от едните, и от другите.

Женджан се държеше предпазливо извън боя, като се мъчеше да различи Кмичиц и да го посочи, за да стрелят в него, но при слабата светлина на борината Кмичиц постоянно изчезваше от очите му, ту се явяваше като червен дявол, ту се губеше отново в полумрака.

Съпротивата от лауданска страна отслабваше всеки миг, защото падането на Юзва и страшното име на Кмичиц бяха убили тяхната войнственост. Но те се биеха упорито. В това време кръчмарят се промъкна тихо покрай сбилите се с ведро вода в ръка и я плисна в огъня. В помещението стана съвсем тъмно; хората се събраха в толкова тесен куп, че можеха да се удрят само с пестници. За кратко време виковете престанаха, чуваше се само задъханото дишане и хаотичният тропот на ботуши. Изведнъж през откъртената врата изскочиха най-напред хората на Женджан, след тях лауданците, а подире им хората на Кмичиц.

Започна се гонитба в пруста, в копривите пред пруста и в обора. Разнесоха се няколко изстрела, после крясъци, цвилене на коне. Закипя бой при колите на Женджан, под които се бяха скрили неговите хора, лауданците също потърсиха там убежище и тогава именно слугите ги взеха за нападатели и гръмнаха няколко пъти срещу тях.

— Предайте се! — викаше старият Кемлич, като мушкаше с острието на сабята си между спиците и бодеше слепешката скритите под колата хора.

— Стой! Предаваме се! — отговориха няколко гласа.

И веднага слугите от Вонсош започнаха да изхвърлят изпод колата саби и пушки, после синовете на Кемлич започнаха да издърпват самите тях за косите, докато старецът викна:

— В колите! Вземай, каквото ти попадне! Бързо! Бързо! В колите!

Младите не чакаха да им се потрети заповедта и започнаха да откопчават покривките, изпод които кошовете на Женджан показваха издутите си страни. Вече започнаха да вадят и кошовете, когато внезапно прозвуча гласът на Кмичиц:

— Стой!

И Кмичиц, за да подкрепи заповедта си с ръка, започна да ги удря с плоската страна на кървавата си сабя. Козма и Дамян отскочиха бързо встрани.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Потоп (Част първа)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Потоп (Част първа)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Генрик Сенкевич - Потоп. Том 2
Генрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп. Том 1
Генрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Стас и Нели
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - С огън и меч (Книга втора)
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - С огън и меч (Книга първа)
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Quo vadis
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Кръстоносци
Хенрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп
Генрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп. Том III
Генрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп. Том II
Генрик Сенкевич
Отзывы о книге «Потоп (Част първа)»

Обсуждение, отзывы о книге «Потоп (Част първа)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.