Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

— Откъде имаш тая черта през лицето? — попита веднъж кралят, като показа белега на Кмичиц. — Добре те е ударил някой със сабя.

— Това не е от сабя, милостиви господарю, а от куршум. Стреляха в мене от упор.

— Неприятел или свой?

— Свой, но неприятел, когото пак ще повикам да си видим сметките, а докато не стане това, не желая да говоря за тая работа.

— Толкова ли си заядлив?

— Аз съвсем не съм заядлив, милостиви господарю, на главата си имам още по-дълбок белег от сабя, през който за малко не излезе душата ми, но понеже ми го направи благороден човек, към него не храня никаква омраза.

При тия думи Кмичиц свали шапката си и показа на краля дълбоката бразда, чиито белезникави ръбове се виждаха много добре.

— Не се срамувам от тая рана — каза той, — защото ми я нанесе такъв майстор, какъвто няма втори в Жечпосполита.

— А кой е такъв майстор?

— Пан Володиовски.

— За Бога! Та аз го познавам. Той показа чудеса при Збараж. А после бях на сватбата на неговия другар Скшетуски, който пръв ни донесе новини от обсадения Збараж. Това са големи рицари! А с тях беше и трети; него цялата войска славеше като ненадминат рицар. Един дебел шляхтич и толкова забавен, че на сватбата за малко не си скъсахме червата от смях.

— Това е пан Заглоба, отгатнах! — каза Кмичиц. — Той не е само храбър човек, но и пълен с най-удивителни хитрости.

— Не знаеш ли какво правят сега те?

— Володиовски командваше драгуните на княза вилненски воевода.

Кралят се намуси.

— И сега служи на шведите заедно с княза воевода?

— Той ли? На шведите? Той е при пан Сапеха. Сам видях как след измяната на княза воевода захвърли жезъла си в краката му.

— О, той е достоен войник! — отговори кралят. — От пан Сапеха получихме съобщение от Тикочин, където е обсадил княза воевода. Да му даде Бог щастие! Ако всички приличаха на него, шведският неприятел вече щеше да съжалява за своята акция.

Тук Тизенхауз, който бе слушал целия разговор, попита внезапно:

— Значи, ваша милост, си бил у Радживил в Кейдани?

Кмичиц се смути леко и започна да подхвърля своята бойна секира.

— Бил съм.

— Остави секирата на мира — продължи Тизенхауз. — А какво си правил в княжеския двор?

— Бях гост — отговори пан Кмичиц нетърпеливо — и ядох хляба на княза, докато ми се втърси след измяната му.

— А защо не отиде при пан Сапеха с другите благородни войници?

— Защото бях дал обет да отида в Ченстохова, което можеш лесно да разбереш, ваша милост, като ти кажа, че нашата Остра брама 20 20 Една от крепостните врати на град Вилно, над която има параклис също с чудотворна икона на св. Богородица. — Бел.прев. беше окупирана от септентрионите.

Пан Тизенхауз започна да върти глава и да цъка така, че то обърна вниманието на краля, който също загледа изпитателно Кмичиц.

А той, загубил търпение, се обърна към Тизенхауз и каза:

— Ваша милост пане! Защо аз не те разпитвам къде си бил и какво си правил?

— Разпитвай ме, ваша милост — отговори Тизенхауз. — Аз нямам какво да крия.

— Аз пък не съм изправен пред съд, а ако се изправя някога, не ти, ваша милост, ще бъдеш мой съдия. Затова остави ме на мира, за да не загубя търпение.

След тия думи той хвърли така силно секирата си нагоре, че тя чак се смали във висините, а кралят повдигна очи след нея и в този момент вече не мислеше за нищо друго освен за това, дали Бабинич ще успее да я хване във въздуха или не…

Бабинич пришпори коня, полетя и я хвана.

Но същата тая вечер Тизенхауз каза на краля:

— Милостиви господарю, тоя шляхтич ми харесва все по-малко!…

— А на мене все повече! — каза кралят и изду уста.

— Чух днес как един от хората му го нарече полковник, а той само го изгледа заплашително и оня веднага се сконфузи. Тук има нещо!

— И на мене ми се струва понякога — каза кралят, — че той не иска да приказва всичко, но това е негова работа.

— Не, милостиви господарю! — извика Тизенхауз рязко. — Това не е негова работа, това е наша работа и на цяла Жечпосполита… Защото, ако той е някой продажник, който подготвя гибелта или пленничеството на ваше кралско величество, тогава заедно с ваше кралско величество ще загинат всички ония, които в тоя момент вдигат оръжие, ще загине цяла Жечпосполита, понеже само ти, милостиви господарю, можеш да я спасиш.

— Тогава утре аз сам ще го разпитам.

— Дано да съм лъжлив пророк, но в очите му не виждам нищо добро. Той е много ловък, много смел, прекалено решителен, а такива хора са готови на всичко.