Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

Здесь есть возможность читать онлайн «Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)» — ознакомительный отрывок электронной книги совершенно бесплатно, а после прочтения отрывка купить полную версию. В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Потоп (Част втора): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Потоп (Част втора)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

ИСТОРИЧЕСКИ ЕПОС ОТ НОБЕЛОВ ЛАУРЕАТ
В продължението на историческия епос „Потоп“ Хенрик Сенкевич описва героичната отбрана на Жечпосполита срещу нападението на Швеция. Войските на шведския крал Карл Густав, който обичал да бъде сравняван с Александър Македонски, са предвождани от маршал Витенберг. В решителните схватки полският крал Ян Казимеж разчита главно на киевския кастелан Чарнецки — отличен тактик и храбър воин, безстрашен като вълк единак, готов във всеки удобен момент да се обърне с лице към преследвачите си и да нападне. В едно от сраженията загива шведският престолонаследник Валдемар.
Огънят на войната е обхванал Велкополска, Малополска, Украйна, Литва и Жмудж. Срещу злощастната Полша се съюзяват шведи, прусаци, унгарци, власи и казаци. Целият полски народ се вдига на живот и смърт. Един суров воин безмилостно преследва шведската пехота, но кой се крие зад името Бабинич…

Потоп (Част втора) — читать онлайн ознакомительный отрывок

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Потоп (Част втора)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Но в това време екот от гърмежи прекъсна по-нататъшния им разговор.

— Какво е това? Гърмят от крепостта?! — викна Мюлер. И той скочи като полудял и изтича вън от стаята. Изтичаха след него всички и започнаха да се ослушват.

И наистина от крепостта долитаха отгласи от последователни залпове.

— За Бога! Какво може да значи това?… Дали се бият вътре или какво?! — викаше Мюлер. — Не разбирам!

— Аз ще ти обясня, ваше достойнство — каза Зброжек. — Днес е Свети Стефан, именният ден на пановете Замойски, бащата и сина, в тяхна чест гърмят.

В същия момент от крепостта долетяха и приветствени викове, а след тях нови салюти.

— Има достатъчно барут! — каза мрачно Мюлер. — Това е ново указание за нас.

Но съдбата не му спести и друго, по-болезнено указание. Шведските войници бяха вече толкова загубили желание да се бият и отпаднали духом, та щом чуха гърмежите от крепостта, частите, които се намираха в най-близките окопи, ги напуснаха панически. Мюлер видя цял полк от отлични смаландски стрелци, които в бъркотията се скриха чак при неговата квартира; той чуваше също така как при тая гледка офицерите повтаряха помежду си:

— Време е, време е, време е да се оттеглим!

Но постепенно всичко се успокои — остана само угнетителното впечатление. Командирът, а след него и подчинените му отново влязоха в стаята и чакаха, чакаха нетърпеливо; дори неподвижното чак досега лице на Вжешчович издаваше безпокойство.

Най-сетне в пруста се чу звън на шпори и влезе тръбач, цял зачервен от студа, с мустаци, покрити със скреж от дишането.

— Отговор от манастира! — каза той и връчи голям пакет, увит с пъстра кърпа, завързан с връв.

Ръцете на Мюлер леко трепереха и той намери за по-добре да пререже връвта с ножа си, вместо да го развързва бавно. Двайсетина чифта очи се впериха неподвижно в пакета, офицерите затаиха дъх.

Генералът отви един път кърпата, втори път, трети и я отвиваше все по-бързо, докато най-сетне на масата падна пакетче коледни питки.

Тогава побледня и при все че никой не се нуждаеше от обяснение какво се намира в кърпата, каза:

— Питки!…

— Нищо повече ли? — попита някой от навалицата.

— Нищо повече — отговори като ехо генералът. Настана кратко мълчание, прекъсвано само от шумното дишане, понякога се чуваше и изскърцване със зъби, понякога изчаткване на рапира.

— Графе Вжешчович! — каза най-сетне Мюлер със страшен и зловещ глас.

— Няма го вече! — отговори един от офицерите. И отново настана мълчание.

През нощта обаче в целия стан зацари движение. Щом загасна дневната светлина, почнаха да се чуват гласовете на команди, притичване на значителни конни части, отгласи от ритмични стъпки на пехота, цвилене на коне, скърцане на коли, глухо трополене на оръдия, скрибуцане на железа, звънтеж на вериги, шум, глъчка и кипеж.

— Дали утре няма да има ново нападение? — питаха се пазачите при портите.

Но те не можеха да видят нищо, защото от вечерта небето се бе покрило с облаци и бе завалял обилен сняг.

Гъстите му парцали закриваха всичко. Към пет часа през нощта всички шумове утихнаха, а снегът продължаваше да вали все по-обилно. По стените и бойниците на кулите се образуваха нови стени, нови бойници. Снегът покри целия манастир и черквата, сякаш искаше да ги скрие от погледа на нашествениците, да ги увие и заслони пред огнените снаряди.

Най-сетне започна да се раззаря и камбанен звън призова за утринна, когато стражите при южната порта чуха пръхтене на кон.

Пред портата стоеше селянин, цял засипан със сняг; зад него на пътя се виждаше ниска малка дървена шейна с впрегната в нея слаба и проскубана кранта.

Селянинът започна да се тупа с ръце, да пристъпва от крак на крак и да вика:

— Хора, отворете там!

— Кой иде? — попитаха от стените.

— Свой, свой, от Дзбов!… Докарах дивеч за отците.

— А как те пуснаха шведите?

— Какви шведи?

— Които обсаждат черквата.

— Охо, няма вече никакви шведи!

— Всяко дихание да хвали Господа! Отишли ли са си?

— Вече и следите от тях са засипани!

Наскоро пътят почерня от групи селяни и граждани: едни идеха на коне, други пеш, имаше и жени — и всички викаха още отдалече:

— Няма ги шведите! Няма ги!

— Заминаха за Велун!

— Отворете портите! Няма нито един човек в стана им!

— Шведите си отишли! Шведите си отишли! — започнаха да викат по стените и вестта се разнесе светкавично навсякъде.

Войниците се втурнаха към камбаните и започнаха да бият всичките като при тревога. Всичко живо изскачаше от килиите, жилищата, от черквата.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Потоп (Част втора)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Потоп (Част втора)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Генрик Сенкевич - Потоп. Том 2
Генрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп. Том 1
Генрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Стас и Нели
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - С огън и меч (Книга втора)
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - С огън и меч (Книга първа)
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Quo vadis
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Кръстоносци
Хенрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп
Генрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп. Том III
Генрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп. Том II
Генрик Сенкевич
Отзывы о книге «Потоп (Част втора)»

Обсуждение, отзывы о книге «Потоп (Част втора)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x