Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

Здесь есть возможность читать онлайн «Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)» — ознакомительный отрывок электронной книги совершенно бесплатно, а после прочтения отрывка купить полную версию. В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Потоп (Част втора): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Потоп (Част втора)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

ИСТОРИЧЕСКИ ЕПОС ОТ НОБЕЛОВ ЛАУРЕАТ
В продължението на историческия епос „Потоп“ Хенрик Сенкевич описва героичната отбрана на Жечпосполита срещу нападението на Швеция. Войските на шведския крал Карл Густав, който обичал да бъде сравняван с Александър Македонски, са предвождани от маршал Витенберг. В решителните схватки полският крал Ян Казимеж разчита главно на киевския кастелан Чарнецки — отличен тактик и храбър воин, безстрашен като вълк единак, готов във всеки удобен момент да се обърне с лице към преследвачите си и да нападне. В едно от сраженията загива шведският престолонаследник Валдемар.
Огънят на войната е обхванал Велкополска, Малополска, Украйна, Литва и Жмудж. Срещу злощастната Полша се съюзяват шведи, прусаци, унгарци, власи и казаци. Целият полски народ се вдига на живот и смърт. Един суров воин безмилостно преследва шведската пехота, но кой се крие зад името Бабинич…

Потоп (Част втора) — читать онлайн ознакомительный отрывок

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Потоп (Част втора)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Разкажи ни, ваша милост, подробно как е станало това. Зброжек постоя още малко с издути ноздри, но също се опомни, при това мисълта му се отклони в друга посока, понеже офицерите, които току-що бяха пристигнали, влязоха в стаята.

— Куклиновски е убит! — повтаряха един след друг.

— Куклиновски е мъртъв!

— Неговата част се разпръсна! Войниците му вилнеят!

— Панове, дайте възможност да се изкаже пан Зброжек, който пръв донесе новината! — извика Мюлер.

Всички утихнаха и Зброжек заговори следното:

— Известно ви е, че на последното съвещание повиках Куклиновски на дуел. Аз бях почитател на Кмичиц, това е вярно, па и вие, макар негови неприятели, трябва да признаете, че не всеки може да извърши такъв подвиг, какъвто е пръсването на това оръдие. Смелостта трябва да се цени и у неприятеля, затова му подадох ръка, но той ми отдръпна своята и ме нарече изменник. Тогава си помислих: нека Куклиновски прави с него каквото ще… За мене беше важно само, че ако Куклиновски постъпи с него противно на рицарската чест, позорът за тая постъпка ще падне върху всички поляци, а заедно с тях и върху мене. Затова именно исках непременно да се бия с Куклиновски и тая сутрин взех двама другари и заминах за неговия стан. Пристигаме в квартирата му… Казват: „Няма го!“ Изпращам тук — няма го!… В квартирата му казват, че и през нощта изобщо не се е връщал, но не бяха неспокойни, мислеха, че е останал при ваше достойнство. Най-сетне някакъв войник казва, че през нощта откарал Кмичиц в една плевня на полето, където искал да го пече на огън. Отивам в плевнята, вратата отворена. Влизам и какво виждам: на една греда виси голо тяло… Помислих, че това е Кмичиц, но когато очите ми свикнаха с тъмнината, забелязах, че трупът е някак слаб и костелив, а оня изглеждаше като Херкулес… Странно ми се стори, че за една нощ е могъл да се смали толкова… Приближавам се до него — Куклиновски!

— На гредата? — попита Мюлер.

— Тъй вярно! Прекръстих се… Мисля си: магии, привидение или какво?… Едва когато видях труповете на тримата войници, истината се възправи пред мене като жива. Тоя страшен човек убил войниците, а Куклиновски окачил и пекъл като палач, после избягал!

— Шльонската граница не е далече! — каза Садовски. Настана кратко мълчание.

Всяко подозрение за участието на Зброжек угасна в душата на Мюлер. Но самата случка го смути, порази и изпълни с някакво неопределено безпокойство. Той виждаше наоколо натрупали се опасности или по-скоро страшните им сенки, с които не знаеше как да се бори; чувстваше, че го е обградила някаква верига от неблагополучия. Първите брънки на тая верига лежаха пред очите му, но по-нататъшните бяха още забулени от мрака на бъдещето. Овладя го такова чувство, сякаш живееше в пропукана къща, която всеки момент можеше да се срути върху главата му. Несигурността го притисна с непоносимата си тежест и той сам се питаше какво трябва да прави.

Внезапно Вжешчович се удари по челото.

— За Бога! — каза той. — Вчера, когато видях тоя Кмичиц, струваше ми се, че го зная отнякъде. Сега отново виждам пред себе си лицето му, спомням си говора му. Сигурно трябва да съм го срещнал някъде за кратко и на тъмно, вечер, но ми се върти в главата… върти…

И той почна да търка челото си с ръка.

— Каква ни е ползата от това? — каза Мюлер. — Няма да слепиш оръдието, графе, дори да си припомниш, не ще възкресиш Куклиновски!

После се обърна към офицерите:

— Който желае, нека дойде с мене на местопроизшествието!

Всички пожелаха, защото всички бяха обзети от любопитство.

Докараха коне и потеглиха в тръс, а генералът начело. Когато се приближиха до плевнята, видяха няколко десетки полски конници, пръснати по пътя и полето около постройката.

— Какви са тия хора? — попита Мюлер Зброжек.

— Трябва да са от хоронгвата на Куклиновски. Казвам ти, ваше достойнство, че тая паплач просто е подлудяла…

След тия думи Зброжек замаха с ръка на един от конниците.

— Ела, ела! Бързо! Войникът се приближи.

— Вие от хоронгвата на Куклиновски ли сте?

— Тъй вярно.

— А къде е останалият полк?

— Разбягаха се. Казват, че не искат повече да служат срещу Ясна гура.

— Какво каза той? — запита Мюлер. Зброжек обясни.

— Попитай го, ваша милост, къде са отишли? — каза генералът.

Зброжек повтори въпроса.

— Не се знае — отговори войникът. — Някои отидоха в Шльонск. Други казаха, че отиват да служат при Кмичиц, защото втори такъв полковник няма нито между поляците, нито между шведите.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Потоп (Част втора)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Потоп (Част втора)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Генрик Сенкевич - Потоп. Том 2
Генрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп. Том 1
Генрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Стас и Нели
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - С огън и меч (Книга втора)
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - С огън и меч (Книга първа)
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Quo vadis
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Кръстоносци
Хенрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп
Генрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп. Том III
Генрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп. Том II
Генрик Сенкевич
Отзывы о книге «Потоп (Част втора)»

Обсуждение, отзывы о книге «Потоп (Част втора)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x