Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

— Нека ваше достойнство ни посочи предмета на съвещанието — каза хеският княз. — Дали ще трябва да се съвещаваме само как да превземем крепостта или и по въпроса дали не е по-добре да се оттеглим?

Мюлер не искаше да поставя въпроса толкова ясно или най-малкото не искаше да изрече пръв това „или — или“, ето защо каза:

— Нека всеки от вас говори искрено какво мисли. Най-важното за всички ни трябва да бъде доброто и славата на негово кралско величие.

Но никой от офицерите не искаше също така да излезе пръв с предложение за оттегляне и отново настана мълчание.

— Ваша милост, Садовски! — каза след малко Мюлер с глас, който се мъчеше да направи приятелски и любезен. — Ти говориш по-откровено от другите каквото мислиш, понеже репутацията ти те осигурява срещу всякакви подозрения…

— Мисля, генерале — отвърна полковникът, — че тоя Кмичиц беше един от най-големите съвременни воини и че нашето положение е отчаяно…

— Но ти, ваша милост, беше за вдигане обсадата на крепостта?…

— Извинявай, ваше достойнство, аз бях против започване на обсадата… Това е съвсем друго нещо.

— Тогава какво съветваш сега.

— Сега отстъпвам думата на граф Вжешчович…

Мюлер се разхока като циганин.

— Граф Вейхард ще отговаря за целия този нещастен поход! — каза той.

— Не всички мои съвети бяха послушани — отговори Вжешчович дръзко. — И аз бих могъл смело да сваля от себе си отговорността. Имаше такива, които ги осуетяваха. Имаше такива, които хранеха наистина странно и необяснимо благоразположение към монасите и отклоняваха ваше достойнство от всякакви по-остри мерки. Съветвах да бъдат обесени монасите, които дойдоха тук като пратеници, и съм убеден, че ако това беше сторено, уплахата щеше да ни отвори вратите на тоя курник.

Тук Вжешчович загледа Садовски, но преди той да успее да му отговори, намеси се хеският княз.

— Графе, не наричай курник тая крепост — каза той, — защото колкото повече намаляваш значението й, толкова по̀ увеличаваш нашия позор.

— Все пак аз съветвах пратениците да бъдат обесени. Уплаха и винаги уплаха, ето какво повтарям от сутрин до вечер, но пан Садовски заплаши, че ще си даде оставката, и калугерите си отидоха здрави и читави.

— Графе, иди днес в крепостта — отговори Садовски, — пръсни с барут най-голямото им оръдие, както направи с нашето Кмичиц, и ти гарантирам, че това ще предизвика по-голяма уплаха, отколкото разбойническото избиване на пратениците!…

Вжешчович се обърна направо към Мюлер:

— Ваше достойнство! Смятам, че тук сме се събрали на съвещание, а не за шеги!

— Имаш ли, ваша милост, да кажеш нещо друго освен празни укори? — попита Мюлер.

— Имам въпреки веселостта на техни милости, които биха могли да запазят това си настроение за по-добро време.

— О, Лаертиадесе 1 1 Лаертиадес, тоест син на Лаерт: Одисей. — Бел.прев. , известен със своите хитрости — възкликна хеският княз.

— Ваши милости! — отговори Вжешчович. — Всеобщо известно е, че не Минерва е вашият Бог покровител, а понеже Марс не ви помогна и вие се отказахте от думата, позволете ми да говоря аз.

— Замъчила се планината, та родила мишка! — подхвърли Садовски.

— Мълчание, моля! — каза Мюлер строго.

— Говори, графе, но помни, че досега съветите ти дадоха горчиви плодове.

— Които освен зимата сме принудени да консумираме като плесенясали сухари! — намеси се хеският княз.

— С това се обяснява защо ваша княжеска светлост пие толкова вино — отвърна Вжешчович, — и макар че виното не ще замести естествения ум, помага ти за по-весело смилане дори на позора. Но да оставим това! Аз зная добре, че в крепостта има партия, която отдавна желае да се предаде и само нашето безсилие, от една страна, и свръхчовешкото упорство на игумена, от друга, я държи в подчинение. Новата уплаха ще й придаде нови сили, затова трябва да покажем, че за нас няма никакво значение загубата на оръдието, та да атакуваме още по-усилено.

— Това ли е всичко?

— Дори и това да беше всичко, смятам, че подобен съвет повече подхожда за честта на шведските войници, отколкото безплодните подигравки с него при чаша вино и отколкото спането след пиянство. Но това не е всичко. Ще трябва да се разпространи слух между нашите войници и особено между полските, че миньорите, които сега работят за поставянето на мини, са открили стар подземен проход, който стига до самия манастир и черквата…

— Прав си, ваша милост, това е добър съвет! — каза Мюлер.