Дийн Кунц - Служители на Здрача

Направиха два курса до колата, за да оставят в багажника своите покупки. Когато Кристин и Джоуи имаха вече всичко, от което се нуждаеха, те отидоха до няколко магазина, за да екипират също и Чарли. Поради това, ме нямаше да се връща в собствената си къща, за да не би някой да го проследи, той си купи един куфар, тоалетни принадлежности и дрехи за три дни.

Няколко пъти срещаха хора на улицата, хора които сякаш ги наблюдаваха или бяха подозрителни по някакъв начин, но във всичките случаи опасността се оказа въображаема и постепенно малко си отдъхнаха. Продължаваха да бъдат предпазливи и нащрек, но вече не чувстваха, че зад всеки ъгъл ги дебнат въоръжени маниаци.

Те завършиха пазаруването точно, когато магазините вече затваряха, после намериха един уютен на вид ресторант — нищо луксозно, но с множество прозорци от лъскаво тъмно дърво, и цветни стъкла, и меню, богато на специалитети за пълнеене, като например: настъргани картофи, задушени със сирене и бекон. В пет и тридесет още бе рано за вечеря, но те не бяха обядвали и умираха от глад.

Поръчаха си нещо за пиене, а Кристин взе Джоуи със себе си в дамската тоалетна, където двамата се поизмиха и се преоблякоха в някои от новите дрехи, които бяха купили.

Докато те бяха заети с това, Чарли използва един телефонен автомат, за да се обади в агенцията. Шери беше още на работното си място и го свърза с Хенри Ранкин, който очакваше неговото обаждане, но нямаше много новини за съобщаване. От лабораторните тестове полицията беше установила, че откраднатият син пикап Додж е носел няколко сандъка пластичен експлозив, използван навсякъде от въоръжените сили на Съединените Щати, но не бе успяла да се добере до мястото, откъдето веществото е било закупено или откраднато. Новината, че къщата й е разрушена напълно бе достигнала в Мексико до лелята на Хенри, Мириам и я бе шокирала, но тя не обвини за това своя племенник. Изглежда нямаше намерение да се връща скоро от своето пътешествие, отчасти защото, в края на краищата, нямаше нищо за спасяване от развалините, отчасти защото застраховката щеше да покрие загубата, отчасти защото тя винаги приемаше леко лошите новини, но главно защото беше срещнала в Акапулко един интересен мъж. Казваше се Ернесто. Това беше развитието на последните събития.

— Аз ще проверявам два пъти на ден как върви работата по случая и ще давам съвети — каза Чарли.

— Ако науча някакви новини за леля Мириам и Ернесто, също ще ти ги съобщя.

— Ще ти бъда благодарен за това.

Те, и двамата, замълчаха за момент. Никой от тях не беше в настроение да продължава да се шегува.

— Мислиш ли, че е мъдро от твоя страна, да се опитваш да ги защитаваш съвсем сам? — попита накрая Хенри.

— Това е единственият начин.

— Трудно ми е да повярвам, че Спайви е внедрила някой тук, но ще поставя всеки един под микроскоп, търсейки заразата. Ако някой от тях е Служител на Здрача, аз ще го открия.

— Зная, че ще го откриеш — каза Чарли. Той не възнамеряваше да споменава, че друг детектив, Майк Спеклович, проверяваше щателно Хенри, по нареждане на Чарли, докато Хенри проверяваше щателно всички останали. Чарли се чувстваше виновен за това недоверие, но то беше неизбежно.

— Къде си сега? — попита Хенри.

— В една затънтена област в Австралия — каза Чарли.

— Какво? О. Не е моя работа, а?

— Съжалявам, Хенри.

— Всичко е наред. Ти действаш по единствения възможен начин — каза Хенри, но в гласа му се чувстваше лека обида от недоверието на Чарли.

Потиснат от начина, по който този случай разбиваше много ценното приятелство сред неговите служители, Чарли затвори телефона и се върна при масата. Келнерката точно сервираше неговата водка мартини. Той поръча още една, преди да е отпил от първата и после хвърли поглед на менюто.

Кристин се върна от дамската тоалетна в светлокафяви джинси от кадифе и зелена блуза, носейки пълна торба с техните стари дрехи. Джоуи носеше сини джинси и с каубойска риза, с която беше особено горд. Дрехите им се нуждаеха от ютия, но бяха по-чисти и по-свежи, отколкото тези, които носеха, откакто бягаха от обречената къща в Лагуна Бийч. Наистина, независимо от гънките по блузата си, Кристин беше очарователна и сърцето на Чарли подскочи отново при вида й.

Когато напуснаха ресторанта, носейки два хамбургера за Чубака, се беше стъмнило съвсем и дъждът беше спрял. Леко ръмеше и влажният въздух беше потискащо тежък, но повече не изглеждаше така, сякаш ще трябва да започнат строежа на нов Ноев ковчег. Кучето подуши хамбургерите, разбра, че са за него и настоя да си ги получи. Чубака излапа двата сандвича за секунди пред ресторанта, а Кристин каза: