Дийн Кунц - Служители на Здрача

— Какво имате предвид?

— Тази сутрин ходих в църквата и се срещнах с нея. Тя е напълно откачила, Кристин, тя е съвършено безразсъдна. Разпада се по шевовете.

Той й разказа за срещата си със старицата и за кървавите белези, подобни на раните на Христос, върху нейните ръце и крака.

Ако искаше да я успокои, като обрисува Грейс Спайви като някаква бръщолевеща луда, колебаеща се на ръба на колапса, Чарли не успя. Силата на лудостта на старицата я правеше по-застрашителна, с по-непредсказуеми постъпки и по-безмилостна от всякога.

— Съобщихте ли това на полицаите? — попита Кристин. Казахте ли им, че тя е заплашвала Джоуи пред вас?

— Не. Това би било просто моя дума срещу нейна.

Чарли й разказа за своята дискусия с Дентън Буд, неговия приятел психолог.

— Бу казва, че един психопат от този вид притежава изненадваща сила — каза Чарли. — Той казва, че ние трябва да очакваме тя да колабира и да реши този проблем вместо нас, но той не я беше виждал. Ако Бу беше с мен и Хари в кабинета й, когато тя протягаше кървящите си ръце, щеше да знае, че тя не може да издържи още много дълго.

— Имаше ли той някакви предложения или идеи относно това как да бъде спряна?

— Той каза, че най-добрия начин е да бъде убита — отвърна с усмивка Чарли.

Кристин не се усмихваше.

Той откъсна погледа си от обливаното от дъжда шосе достатъчно дълго, за да измери нейната реакция и после каза:

— Разбира се, Бу се пошегува.

— Настина ли?

— Ами… не… той, един вид го имаше предвид… но знаеше, че това не е възможност, която би могла да се разглежда сериозно…

— Може би, това е единственият отговор.

Чарли я погледна отново и челото му се набръчка от безпокойство.

— Надявам се, че вие се шегувате — каза той.

Тя не каза нищо.

— Кристин, ако вие я премахнете някак си с оръжие, ако вие я убиете, ще отидете в затвора. Държавата ще ви отнеме Джоуи. Във всеки случай, ще го загубите. Отговорът не е убиването на Грейс Спайви.

Кристин въздъхна и кимна в знак на съгласие. Тя не искаше да спори по този въпрос.

Но тя се питаше…

Може би, тя щеше да свърши в затвора и може би щяха да й отнемат Джоуи, но поне той щеше да бъде жив.

Когато Чарли отклони Мерцедеса от автострадата при наклона на Уилшър Булевард от западната страна на Ел Ей, Джоуи се събуди, прозя се шумно и поиска да знае къде се намират.

— Уестууд — отвърна Чарли.

— Никога не съм бил в Уестууд — каза Джоуи.

— О! — възкликна Чарли. — Аз мислех, че си светски човек. Мислех, че си бил навсякъде.

— Как бих могъл да бъда навсякъде? — попита момчето. — Аз съм само на шест години.

— Достатъчно голям, за да бъдеш навсякъде — отвърна Чарли. — Навремето, като шестгодишен, аз съм бил навсякъде от моя дом в Индиана чак до Пиория.

— Не е ли това мръсна дума? — попита подозрително момчето.

Чарли се засмя и видя, че Кристин също се смее.

— Пиория ли? Не, това не е мръсна дума, а място. Мисля, че в края на краищата, не си светски човек. Един светски човек трябва да познава Пиория също така добре, както познава Париж.

— Мамо, за какво говори той?

— Той просто се занася, миличък.

— Така си и мислех — каза момчето. — Много детективи се държат понякога така. Джим Рокфорд също се прави понякога на глупав по подобен начин.

— Ето откъде съм взел това — каза Чарли. — От добрия стар Джим Рокфорд.

Те паркираха колата в подземния гараж до Уестуудския театър, от другата страна на У.К.Л.А. 21 21 Университетски Колеж Лос Анджелис. — Б.пр. и отидоха да пазаруват дрехи и други необходими неща в Уестууд Вилидж, използвайки кредитните карти. Въпреки обстоятелствата и въпреки времето, това беше една приятна екскурзия. Пред всичките магазини имаше навеси и сенници, така че винаги се намираше сухо място, за да завържат Чубака, когато влизаха вътре да разглеждат. Невероятният проливен дъжд, който беше главна тема на разговори сред продавачите, помагаше да се обясни лошия външен вид на Джоуи и Кристин. Никой не ги гледаше подозрително. Чарли се шегуваше за някои от дрехите, които пробваха, а Джоуи си хвана носа, сякаш беше усетил някаква остра миризма, когато Чарли се преструваше, че смята да купи една спортна риза в крещящ оранжев цвят. След известно време заприличаха на едно обикновено семейство на обикновена разходка в един обикновен свят. А всички религиозни фанатици бяха някъде далеч в Средния Изток, биещи се за своя нефт и своите джамии. Беше приятно да се помисли, че тримата са едно цяло и Чарли почувства още веднъж онзи изблик на копнеж за дом и семейство, който никога не беше го спохождал преди да срещне Кристин Скавело.