Дийн Кунц - Служители на Здрача

— Намерили ли са човека на улицата? Този, по когото стрелях? — попита Макс.

— Не — отвърна Чарли. — Той е изчезнал.

— Той трябва да е пълзял. Аз го раних в крака.

— Тогава е пълзял — каза Чарли. — Или наоколо е имало някой, който му е помогнал да избяга.

— Трети човек ли? — попита Сенди.

— Да — потвърди Чарли. — Шери казва, че вторият човек е останал в пикапа.

— Господи.

— Те са камикадзе — отбеляза с треперещ глас Кристин.

— От тях трябва да не е останало нищо, освен голям брой малки парченца… — каза Макс и щеше да продължи, но Чарли го спря като кимна с глава към момчето, което слушаше с отворена уста.

Те мълчаха, размишлявайки върху безумната смърт на шофьора. Дъждът тропаше върху покрива като тържествен марш при погребална процесия.

Внезапно механикът включи един автоматичен гаечен ключ и всички подскочиха при тракащия звук.

Когато механикът изключи устройството, Чарли погледна Кристин и каза:

— Окей, нека се махаме оттук.

Макс и Сенди ги съпроводиха до сивия Мерцедес пред пункта за обслужване, изследвайки подозрително всичко, което се движеше в дъждовния ден. Кристин седна отпред с Чарли, а Джоуи отзад с Чубака.

— Вие свършихте чудесна работа — каза Чарли на Сенди и Макс през отворения прозорец.

— Почти загубихме — отвърна Сенди, отхвърляйки хвалбата.

— Работата е, че не сте — каза Чарли. — А и вие също сте здрави и читави.

Той не знаеше как би понесъл, ако още някой от неговите хора бе загинал така скоро след смъртта на Пит и Франк. Отсега нататък само той щеше да знае къде са Кристин и Джоуи. Негови хора щяха да работят по случая, но само той щеше да знае местонахождението на своите клиенти, докато Грейс Спайви не бъде спряна по някакъв начин. Така шпионите на старицата нямаше да бъдат в състояние да открият Кристин и Джоуи, а той щеше да рискува единствено своя собствен живот.

Чарли вдигна прозореца си, заключи вратите и потегли.

Лагуна беше в действителност един приятен, топъл, чист, пълен с живот град, но днес той изглеждаше мрачен и потънал в дъжд, сива мъгла и кал. Градът напомняше на Чарли за гробища и като че ли се стоварваше върху тях, като капак на ковчег. Чарли започна да диша по-леко, когато излязоха от града и се отправиха по главния път Пасифик Коуст Хайдуей.

Кристин се обърна и погледна Джоуи, който седеше тихо в задната част на колата. Бренди… е, Чубака лежеше върху седалката с голямата си рунтава глава в скута на момчето. Джоуи милваше равнодушно кучето и се взираше през прозореца в бушуващия океан, където вятърът блъскаше вълните сред гъста като стена пепелявосива мъгла, движеща се към брега от разстояние половин миля. Лицето му беше почти безизразно. Но все пак имаше някакво неуловимо изражение, каквото тя никога преди не беше виждала и не можеше да разчете. За какво ли мислеше той? Какво ли чувстваше? Кристин го беше попитала вече два пъти, дали е добре и той беше отговорил утвърдително. Тя не искаше да му досажда, но се безпокоеше.

Беше загрижена не само за физическата му безопасност, въпреки че този страх я гризеше. Тя се тревожеше също за психическото му състояние. Ако Джоуи преживееше безумната кампания на Грейс Спайви срещу него, какви ли емоционални белези щеше да носи до края на живота си? Беше невъзможно да мине през тези преживявания незасегнат. Може би щеше да има психологически последици.

Сега той продължаваше да гали главата на кучето, но по един хипнотичен начин, като че ли не усещаше напълно присъствието му до себе си и се взираше в океана зад прозореца.

— Полицията иска от мен да ви заведа там, за да ви зададат още въпроси — каза Чарли.

— Да вървят по дяволите — отвърна Кристин.

— Те са по-склонни да помогнат сега…

— За да заслужим тяхното внимание бяха необходими всички тези смъртни случаи.

— Не ги отписвайте от сметката. Разбира се, ние ще ви защитим по-добре, отколкото могат те и сигурно ще открием нещо, което да им помогне да арестуват Грейс Спайви. Но сега, когато са започнали разследване за убийство, те ще извършат по-голямата част от работата, водеща до обвинението й. Те ще бъдат тези, които ще я спрат.

— Аз нямам доверие на полицаите — каза категорично Кристин. — Спайви, може би, има внедрени свои хора там.

— Тя не може да е проникнала във всеки полицейски участък в страната. Няма толкова много последователи.

— Не във всеки полицейски участък — каза Кристин. — Само в градовете, в които има свои секти.