Дийн Кунц - Служители на Здрача

— Това звучи като работа с малък шанс за успех.

— Мисля, че е най-доброто, с което разполага — каза тя.

Тази новина беше още по-лоша.

Тя му даде номера на лабораторията и той го записа в малкия си бележник.

Сенди телефонира в лабораторията, помоли за Чарли и веднага го свързаха. Той му разказа за нападението с повече подробности, отколкото беше дал на Шери Ордуей.

Чарли беше чул най-лошото от Шери, но продължаваше да бъде поразен и слисан от това, колко бързо Спайви беше открила Кристин и Джоуи Скавело.

— И двамата са добре, нали? — попита той.

— Мръсни, мокри, но без наранявания — увери го Сенди.

— Значи сред нас има изменник — каза Чарли.

— Така изглежда. Освен ако не сте били проследени, когато сте напуснали къщата миналата нощ.

— Сигурен съм, че не сме били проследени, но, може би, колата, която използвахме, да е имала монтирано подслушвателно устройство.

— Възможно е.

— Вероятно не е така — каза Чарли. — Не ми е приятно да го призная, но, може би, имаме шпионин в нашата агенция. Откъде се обаждаш?

Вместо да му отговори, Сенди попита:

— При теб ли е Хенри Ранкин?

— Да. Тук е. Защо? Искаш да говориш с него ли?

— Не. Просто исках да знам, дали той може да чуе това.

— Не и казаното от теб.

— Като ти кажа къде сме, това ще трябва да го запазиш само за себе си. Само за себе си — каза Сенди и после бързо добави. — Не защото имам основание да подозирам, че Хенри е внедрен от Спайви. Нямам такова. Вярвам на Хенри повече, отколкото на по-голямата част от останалите. Въпросът е, че аз, всъщност, не се доверявам на никого, освен на теб. На теб, на себе си и… на Макс, защото, ако това беше Макс, той вече щеше да е убил детето.

— Ако изобщо имаме някой ненадежден човек — каза Чарли, — това, най-вероятно, е някоя секретарка или счетоводител, или нещо подобно.

— Зная — каза Сенди. — Но аз съм отговорен за живота на жената и детето. А и моят живот също е в опасност, докато съм с тях.

— Кажи ми, къде сте — каза Чарли. — Ще запазя информацията само за себе си й ще дойда сам.

Сенди му каза.

— Това време… по-добре ми дай четиридесет и пет минути — каза Чарли.

— Ние няма да мърдаме оттук — увери го Сенди.

Той затвори телефона и се върна в гаража, за да бъде с другите.

Когато предишната вечер дъждът започна да вали, имаше кратък период със светкавици, но през последните дванадесет часа нямаше нито един. Повечето от бурите в Калифорния бяха много по-тихи от тези в другите части на страната. Светкавицата обикновено не придружаваше дъждовете тук и силните електрически бури бяха рядкост. Но сега, освен че хълмовете бяха прогизнали от вода и съществуваше опасност от свличания на кал, улиците бяха наводнени, а бреговата линия блъскана от гонени от вятъра вълни, почти на два пъти по-големи от нормалните, Лагуна Бийч беше внезапно атакувана също и от мълнии. С трясъка на съпровождаща я гръмотевица, която разтресе стените на сградата, катастрофална мълния прониза земята някъде наблизо, а сивият ден стана за кратко примигващо светъл. С ефект, подобен на стереоскопичния, светлината пулсираше през отворените врати на гаража и през мръсните разположени високо прозорци, давайки за момент луд живот на сенките, които се извиваха и танцуваха в продължение на една или две секунди. Последва кратка пауза с още по-силна гръмотевица и халтавите прозорци затракаха в своите рамки. После падна трета мълния и мократа настилка пред пункта блесна и светна с искрящите отражения на силния гняв на природата.

Джоуи се беше отдалечил от майка си към отворените врати на гаражните помещения. Той трепкаше при гръмотевичния трясък, който следваше всяка мълния, но изглежда, че не го беше много страх. Когато небето се успокои за момент, той погледа назад към майка си и каза:

— Ау! Божи фойерверки, а, мамо? Не са ли те, за които беше ми говорила?

— Да. Божи фойерверки — съгласи се Кристин. По-добре ще е, ако се дръпнеш оттам.

Друга мълния разсече небето и денят отвън изглежда подскочи, когато убийственият ток премина през него. Тази мълния беше по-лоша от всички останали и взривът от нея не само разтрака прозорците и накара стените да затреперят, а изглежда разтърси също и земята. Сенди дори я почувства в зъбите си.

— О! — възкликна момчето.

— Миличък, махни се от тази отворена врата — помоли го Кристин.

Момчето не се помръдна и в следващия миг силуетът му беше очертан от поредица мълнии, далеч по-ярки и по-бурни от всички досега. Те бяха така замайващи и поразяващи със своята мощ, че монтьорът на гуми се стресна и изпусна един гаечен ключ. Кучето изскимтя и се опита да се скрие под рафта с инструменти, а Кристин изтича до Джоуи, сграбчи го и го дръпна назад от отворените врати.