Дийн Кунц - Служители на Здрача

Беше изненадана, че малките крачета на Джоуи можеха да се движат толкова бързо. Не се налагаше да се бавят заради него. Той можеше да върви наравно с всички.

Нагоре по хълма се зададе кола. Фаровете й пробиваха редеещата мъгла и дълбоките сенки, хвърляни от огромните дървета.

Кристин внезапно реши, че хората зад тези светлини са на Грейс Спайви. Тя сграбчи Джоуи за рамото и го поведе в друга посока.

Сенди й извика да остане при него, Макс викаше нещо, което тя не можеше да различи, а Чубака започна силно да лае. Обаче тя не им обърна внимание.

Не виждаха ли, че идва смъртта?

Кристин чуваше зад себе си бръмченето на двигателя да става все по-силно. То звучеше диво, кръвожадно.

Джоуи залитна по наклонения тротоар и падна, плъзгайки се в нечии преден двор.

Тя се хвърли върху него, за да го запази от изстрелите, които очакваше да чуе всяка секунда.

Колата се изравни с тях. Звукът от нейния работещ двигател изпълваше света.

— Не! — извика тя.

Но колата си отмина без да спре. Това не бяха хора на Грейс Спайви.

Кристин се почувства глупаво, когато Макс Стек й помогна да се изправи. Не целият свят ги преследваше. Само така изглеждаше.

В центъра на Лагуна Бийч те намериха убежище от бурята и от последователите на Грейс Спайви в един автосервиз на Арко Сървис. След като Сенди Брекенстайн показа на управителя своята служебна карта и обясни нещата така, че да получи съдействие, на тях им беше позволено да въведат и Чубака при условие, че го завържат добре към един рафт за инструменти. Сенди не искаше да оставя кучето отвън не само за да не се мокри (то беше вече достатъчно мокро и трепереше), а защото съществуваше възможност, макар и незначителна, хората на Спайви да кръстосват града и да забележат кучето.

Докато Макс, Кристин и Джоуи стояха в задната част на помещението за услуги, далеч от врати и прозорци, Сенди използва телефонния автомат в малкото помещение за продажби. Той телефонира в Клемет-Харисън. Чарли не беше в агенцията. Сенди разговаря с Шери Ордуей, администраторката. Той й обясни положението в което се намираха, за да може тя да разбере сериозността му, но не й каза къде са, нито на кой телефон могат да бъдат намерени. Сенди се страхуваше да не би Шери да е доносникът на Църквата на Здрача, не беше абсолютно сигурен в нейната лоялност.

— Намери Чарли — каза той. — Ще говоря само с него.

— Но той как ще разбере, къде да те намери? — попита Шери.

— Аз ще се обадя отново след петнадесет минути.

— Ако успея да го намеря до петнадесет минути…

— Ще се обаждам всеки петнадесет минути, докато го намериш — каза той и затвори телефона.

Сенди се върна във влажното помещение, което миришеше на машинно масло, грес и бензин. Една тригодишна Тойота беше повдигната на едното от двете хидравлични устройства и някакъв мъж с лисичо лице и в сив работен комбинезон подменяше шумозаглушителя. Сенди каза на Макс и Кристин, че ще е необходимо известно време, докато се свържат с Чарли Харисън.

Работникът при помпата, младо русо момче, монтираше нови гуми на комплект хромирани джанти, а Джоуи наблюдаваше, смаян от силата на специалните инструменти и очевидно бе изпълнен с въпроси, но се опитваше да не безпокои човека. Бедното дете беше мокро до костите, окаляно и мърляво, но въпреки това не се оплакваше, нито хленчеше, както биха правили повечето деца при тези обстоятелства. Той бе изключително добро дете и изглеждаше в състояние да намери положителна страна на всяка ситуация. В този случай, възможността да наблюдава монтирането на гуми беше достатъчна компенсация за изпитанието, през което току-що бе преминал.

Преди седем месеца съпругата на Сенди, Мериан, беше родила момче. Трой Франклин Брекенстайн. Сенди се надяваше и неговият син да бъде така добър, като Джоуи Скавело.

После си помисли, че ако трябва да си пожелае каквото и да било, най-добре щеше да бъде това, да живее достатъчно дълго, за да види Трой пораснал, без значение дали има или не добро държане.

Когато минаха петнадесет минути, Сенди отиде до телефона при един автомат за бонбони и позвъни отново на Шери Ордуей в щаба. Тя беше оставила съобщение за Чарли, но той още не се беше обадил.

Дъждът отскачаше от настилката пред пункта. Улицата започна да изчезва под една дълбока локва. Работникът монтира още една гума. А Сенди беше по-неспокоен от всякога, когато позвъни в агенцията за трети път.

— Чарли е в полицейската лаборатория с Хенри Ранкин — каза Шери. — Опитват се да разберат, дали специалистите са открили нещо за тези тела в къщата на Скавело, което да ги свърже с Грейс Спайви.