Дийн Кунц - Служители на Здрача

— О, мамо. Това е много красиво — каза той.

Сенди се опита да си представи какво щеше да бъде, ако бе отново малък, така малък, че още да не си осъзнал от колко много неща на света има да се страхуваш, че думата „рак“ да няма определение, да нямаш реална представа за значението на смъртта, неизбежността на данъците, ужаса от ядрена война или за коварното съсирваме на кръв в човешката кръвоносна система. Как би изглеждало всичко, ако можеше да бъде отново малък, така малък, че да може да наблюдава с възхищение мълниите по време на буря, не подозирайки, че някоя от тях може да се стовари върху теб и да изпепели мозъка ти за една хилядна от секундата? Сенди погледна Джоуи Скавело и се намръщи. Той се чувстваше стар, ужасно стар, а беше само на тридесет и две години.

Безпокоеше го факта, че въпреки че е бил малък някога, все пак не му е липсвал страх, макар със сигурност да е нямал представа що е смърт, когато е бил шестгодишен. Говореше се, че животните живеят своя живот без чувството за смъртност и беше ужасно несправедливо, че хората нямаха същото удоволствие. Човешките същества не можеха да избегнат предопределеността на своята смърт. Съзнателно или подсъзнателно, тя беше с тях всеки час и всеки ден. Ако Сенди би имал възможност да поговори с тази религиозна фанатична, с тази Грейс Спайви, той щеше да поиска да узнае, как тя можеше да вярва в (и да бъде предана на) един Бог, който е създал човешки същества, само за да ги остави да умрат по един или друг ужасен начин.

Сенди въздъхна. Почваха да го налягат мрачни мисли, а това не беше характерно за него. При това положение, той се нуждаеше от нещо повече от своята обичайна бутилка бира, преди лягане — например, една дузина бутилки. Все пак… той би желал да зададе на Грейс Спайви този въпрос.

Малко преди обяд, Чарли пристигна в автосервиза на Лагуна Бийч, където го чакаха Сенди, Макс, Кристин, Джоуи и кучето.

Джоуи изтича към него викайки:

— Хей, Чарли, ти трябваше да видиш как къщата хвръкна във въздуха, също като в някой военен филм или нещо подобно!

Чарли го вдигна и задържа.

— Очаквах да си ядосан на нас, загдето направихме грешка. Помислих, че отново ще настояваш за наемането на Магнъм — каза той.

— О, не — каза момчето. — Твоите момчета бяха великолепни. В края на краищата, откъде можеш да знаеш, че това ще се превърне във военен филм?

Наистина откъде?

Чарли занесе Джоуи в задната част на гаража, където другите стояха в сенките между рафтовете с резервни части и купчини гуми.

Сенди беше му казал, че жената и момчето са добре и той, разбира се, беше повярвал, но се отпусна едва сега, когато ги видя със собствените си очи. Преминалата през него вълна на облекчение беше с физическа, а не само с емоционална сила. Тя му напомни, макар той да не се нуждаеше от напомняне, колко важни бяха станали за него тези хора за един толкова кратък период от време.

Вече поизсъхнали, но измачкани и кални, с провиснали и сплъстени коси, те представляваха една жалка на вид група. Макс и Сенди изглеждаха сурови, разгневени и опасни, с вида на хора, които опразват заведението още с влизането си в него.

Това подчертаваше красотата на Кристин и беше знак за нейната дълбочина, защото тя изглеждаше сега почти толкова добре, както ако беше чиста, свежа и добре сресана. Чарли си спомняше какво чувстваше, докато я притискаше до себе си миналата нощ в кухнята на малката къща на Мириам Ранкин, точно преди да си отиде. Той искаше отново да я притисне, чувстваше една топла, разтапяща нужда да стори това, но пред своите хора не можеше да направи нищо друго, освен да пусне Джоуи долу, да вземе ръката й в двете си ръце и да каже:

— Слава Богу, че сте добре.

Долната й устна затрепери. За момент Кристин имаше вид, като че ли ще се облегне на рамото му и ще заплаче. Но се овладя и каза:

— Непрекъснато си повтарям, че това е просто един кошмар… но не мога да се събудя.

— Ние трябва веднага да се махнем оттук, да се махаме от Лагуна — каза Макс.

— Съгласен съм — каза Чарли. — Ще ги взема в моята кола. След като заминем, вие двамата се обадете в агенцията, кажете на Шери къде се намирате и поискайте да ви изпратят кола. Върнете се нагоре по хълма до къщата на Мириам…

— От нея не е останало нищо — прекъсна го Сенди.

— Взривът беше страхотен — потвърди Макс. — Пикапът трябва да е бил натъпкан догоре е експлозиви.

— От къщата може да не е останало нищо — каза Чарли, — но полицаите и пожарното отделение са все още там. Шери е проверила това в полицията на Лагуна Бийч, а аз разговарях с нея по телефона, идвайки насам. Представете се на полицаите, помагайте им с каквото можете и разберете какво са открили.