Дийн Кунц - Служители на Здрача

— Сериозно ли говореше, когато каза, че трябва да я убия?

— Аз зная, че не би могъл да извършиш хладнокръвно убийство — каза Буд. — Но се боя, че смъртта на Грейс е единственото нещо, което може да отклони вниманието на тези религиозни фанатици от твоите клиенти.

— Значи би помогнало, ако аз бях способен на хладнокръвно убийство.

— Да.

— Нямаше да е зле, ако поне малко носех убиец в себе си.

— Да.

— Господи.

— Положението е трудно — съгласи се Бу.

Къщата нямаше гараж, а само навес за кола, което означаваше, че те ще са изложени на опасност, докато влязат в зеления Шевролет. Тази работа не се харесваше на Сенди. Обаче нямаха никакъв избор, освен да останат в къщата, докато дойде подкреплението, а инстинктът му подсказваше, че това би било грешка.

Той напусна къщата пръв през страничната врата и се озова в открития навес. Покривът отклоняваше дъжда, а решетъчната конструкция, обвита от пълзящото растение „Орлови нокти“, не му позволяваше да проникне под наклон през дългата страна на бараката. Студеният вятър обаче вкарваше дъждовните завеси през отворения край и ги хвърляше в лицето му.

Преди да даде сигнал на Кристин и Джоуи да излязат навън, Сенди отиде до края на навеса, в алеята за паркиране, защото искаше да се увери, че никой не се спотайва пред къщата. Той носеше палто, но беше без чадър, за да запази свободни ръцете си и дъждът го шибаше по главата, лицето и се оттичаше в шията му. Нямаше никой при главния вход, нито по тротоара, нито свит до храстите, така че той повика жената и момчето.

Той направи още няколко крачки по алеята за паркиране, за да погледне в двете посоки на улицата и видя синия Додж пикап. Той беше паркиран на една и половина пресечки нагоре по хълма на отсрещната страна на улицата и беше обърнат с лице към къщата. Точно когато го забеляза, пикапът се отдели от бордюра и се насочи към него.

Сенди погледна назад и видя, че Кристин, мъкнеща два куфара и съпровождана от кучето, точно бе достигнала до колата, където момчето бе отворило задната врата за нея.

— Чакайте! — извика им той и после погледна обратно към улицата.

Сега пикапът се приближаваше бързо. Дяволски бързо.

— В къщата! — изкрещя силно Сенди.

Жената беше нащрек, защото дори не се поколеба, а просто пусна куфара, сграбчи сина си и се отправи обратно по пътя, по който беше дошла, към отворената врата, където сега стоеше Макс.

Останалото се случи за няколко секунди, но ужас беше изкривил чувството за време на Сенди Брекенстайн, така че изглеждаше, като че ли бяха изминали минути в непоносимо удължена паника.

Първо, пикапът го изненада като пресече улицата и влезе в алеята за паркиране пред къщата. Но не спря там. Излезе от алеята, но не обратно на улицата, а в тревата. Движеше се с рев през тревната площ пред къщата, като изкореняваше трева, хвърляше кал и чимове в своята диря, мачкаше цветята и прекатури едно басейнче за птици. Двигателят му ръмжеше, а гумите му избоксуваха за момент, но после отново захапаха. Пикапът летеше напред с маниакално намерение.

Какво по дяволите…

Вратата на пикапа от страната на мястото до шофьора се отвори и един мъж изскочи оттам, падна в тревата и се претърколи.

Сенди си помисли за плъхове, напускащи обречен кораб.

Пикапът проби оградата със съседния имот.

— Какво става? — извика Макс зад Сенди.

Сега само една къща отделяше синия Додж от тяхната къща.

Чубака лаеше яростно.

Шофьорът на пикапа даде още газ. Той идваше бързо като експресен влак, като ракета.

Намерението беше ясно. Колкото и безумно да изглеждаше това, пикапът щеше да се блъсне в къщата, в която се криеха.

— Излезте навън! — извика Сенди на Кристин, Джоуи и Макс. — Излезте от къщата, надалеч от нея, бързо!

Макс изскочи от къщата и тримата заедно с кучето побягнаха към задния двор. Това беше единствената посока, в която можеха да се придвижат.

Синият Додж свърна, за да избегне едно дърво в съседния двор и блъсна оградата.

Сенди вече беше се отклонил от пикапа и тичаше обратно покрай стената на къщата.

Оградата от колове се пропука зад него със звук на трошащи се кости.

Сенди премина тичешком през навеса и после покрай колата прескачайки изоставените куфари. Той викаше на другите да бързат, викаше им да се махат от пътя. Подканяше ги към задния двор, към оградата, отвъд която имаше тясна уличка.

Не бяха успели да изминат целия път, когато пикапът се блъсна със страшна сила в къщата. Частица от секундата по-късно, оглушителна експлозия разтърси задавения от дъжд ден. За момент изглеждаше, като че ли самото небе беше паднало, а земята бурно се издигна нагоре и се сгромоляса.