Дийн Кунц - Служители на Здрача

— Описанието, което ни дадохте — каза той, — е единственото нещо, което имаме и то не е много. Ние ще го прекараме през компютъра и ще се опитаме да действаме по обратен ред до някакво име. Той ще ни изкара името на всеки един, който е имал досега неприятности с нас и който отговаря най-малко на седем от десетте най-главни точки на стандартното физическо сравнение. После, от всички снимки, които имаме в картотеката, ще извадим тези на заподозрените. Може би компютърът ще ни даде няколко имена и ние ще имаме снимките на повече от една старица. След това ще ви донесем всичките тук, за да ги разгледате. Ако я разпознаете… Е, тогава ще можем да поговорим с нея и да разберем каква е цялата работа. Мисис Скавело, виждате, че положението, всъщност, не е безнадеждно.

— Какво ще стане, ако тя не е имала досега неприятности с вас и нямате файл за нея?

— Ние имаме уговорка за обмен на данни с всяка полицейска агенция в окръзите Ориндж, Сан Диего, Ривърсайд и Лос Анджелис — отвърна Уилфорд, движейки се към входната врата. — Посредством нашия компютър ние можем да черпим информация от техните компютри. Имаме мигновен достъп. Това се нарича информационна връзка. Ако старицата се намира в някой от техните файлове, ние ще я намерим точно толкова бързо, колкото ако е в нашите собствени.

— Да, разбира се, но какво ще стане, ако тя никога никъде не е имала неприятности? — попита загрижено Кристин.

— О, не се безпокойте — отвърна Уилфорд, отваряйки входната врата. — Ние, може би, ще открием нещо. Почти винаги го правим.

— Това не е достатъчно — каза тя и щеше да го каже дори ако беше му повярвала. Те нямаше да открият нищо.

— Съжалявам, мисис Скавело, но това е най-доброто, което можем да направим.

— По дяволите.

— Разбирам вашето разочарование — каза, мръщейки се той — и искам да ви уверя, че ние няма да отминем това и да го забравим. Но не можем да правим чудеса.

— По дяволите!

Уилфорд се намръщи още повече. Рунтавите му вежди се събраха в една линия.

— Лейди, това изобщо не е моя работа, но не мисля, че трябва да използвате изрази като този пред вашето момче.

Тя го погледна учудено. После учудването се превърна в гняв.

— Така ли? А какво сте вие? Един родил се отново християнин?

— Действително, да, такъв съм. И мисля, че за нас е изключително важно да даваме добър пример на нашите младежи, така че те да пораснат по Божие подобие. Ние, трябваше да…

— Аз не мисля така — каза Кристин. — Вие ми казвате, че давам лош пример, защото съм казала една двубуквена и една осембуквена думи, едни безобидни думи…

— Думите не са безобидни. Дяволът подлъгва и убеждава с думи. Думите са…

— А какво ще кажете за примера, който вие давате на моя син? А? Посредством всяко ваше действие вие го учите, че полицията всъщност не може да защити никой, че тя не може да направи много повече от това да обикаля впоследствие и да събира парчетата.

— Бих желал да не виждате нещата по този начин — каза Уилфорд.

— Как, по дяволите, бихте предложили да ги виждам другояче?

— Ние ще ви се обадим, за да ви съобщим номера на случая — каза с въздишка той, после се отдалечи с твърда стъпка по пешеходната пътека.

Само след миг тя забърза след него, настигна го и сложи ръка на рамото му.

— Моля ви.

Той спря и се обърна към нея. Лицето му беше сурово, а очите студени.

— Съжалявам — каза тя. — Наистина съжалявам. Аз съм просто объркана. Не зная какво да мисля. Неочаквано, аз не зная към кого да се обърна.

— Разбирам — каза той, както бе казал няколко пъти преди, но по каменното му лице не личеше разбиране.

Поглеждайки назад, за да се увери, че Джоуи е все още на входа и твърде далеч, за да я чуе, тя каза:

— Извинявайте, че се държах така лошо с вас. Мисля, че сте прав относно това, че трябва да внимавам какво говоря пред Джоуи. През по-голямата част от времето внимавам, повярвайте ми, но днес не разсъждавам нормално. Тази луда жена ми каза, че моето малко момче трябва да умре. „Той трябва да умре“ , каза тя. А сега кучето е мъртво, бедният стар косматко. Господи, аз много го обичах. То е мъртво и го няма. Джоуи е видял лице на прозореца посред нощ. Внезапно светът се преобърна с главата надолу и аз съм уплашена, наистина уплашена, защото мисля, че някак си тази луда жена ни преследва. И мисля още, че тя възнамерява да направи това или поне да се опита да го направи, да се опита да убие моето малко момче. Не зная защо. Не може да има причина. Никаква смислена причина. Но това няма никакво значение, нали? Не и в днешно време. В днешно време вестниците са пълни с разкази за хулигани, изнасилвачи на деца и душевноболни от всякакъв вид, които не се нуждаят от причина да правят това, което правят.