Дийн Кунц - Служители на Здрача

— Но старицата беше на прозореца на Джоуи миналата нощ — каза гневно Кристин. — Аз ви казах това. Казах също й на полицаите, които бяха тук миналата нощ. Няма ли никой да се вслуша? Тя е била при прозореца на Джоуи и го е гледала през стъклото, а Бренди е лаял по нея.

— Но тя е била изчезнала, когато сте стигнала там — уточни Уилфорд.

— Да — съгласи се Кристин. — Но…

Усмихвайки се на Джоуи, Уилфорд го попита:

— Синко, абсолютно ли си сигурен, че точно старата дама е била на твоя прозорец?

— Да. Вещицата беше — отвърна буйно Джоуи.

— Защото, нали разбираш, когато си вдигнал поглед и си видял някой на прозореца, би било съвършено естествено за теб да си въобразиш, че това е била старицата. В края на краищата, тя вече те е била изплашила лошо по-рано този ден, така че е била в съзнанието ти. После, когато си запалил лампата и си хвърлил бегъл поглед на този, който е бил на прозореца, може би лицето на старицата е било така здраво фиксирано в съзнанието ти, че си видял нея, без значение кой в действителност е бил там.

Джоуи примигваше, без да е в състояние да проследи основанието на полицая. Той само упорито си повтаряше:

— Това беше тя. Вещицата.

— Склонен съм да мисля, че престъпникът е този, който по-късно е убил кучето — каза Уилфорд на Кристин, — но не и че престъпникът е бил старицата. Вие разбирате, че почти винаги, когато едно куче е убито, а това се случва по-често, отколкото мислите, постъпката не е на някой напълно непознат човек. Това е някой от жилищния блок, където живее кучето. Някой съсед. Аз мисля, че някой е обикалял наоколо, търсейки кучето, а не вашето малко момче, когато Джоуи го е видял на прозореца. По-късно той е намерил кучето и го е убил.

— Това е смешно — възрази Кристин. — Съседите ни тук са добри и никой от тях не би убил нашето куче.

— Непрекъснато има такива случаи — каза Уилфорд.

— Но не в този квартал.

— Във всеки квартал — настоя Уилфорд. — Лаенето на кучета ден след ден, нощ след нощ… прави някои хора да откачат по малко.

— Бренди почти никога не лаеше.

— Ами „почти никога“ за вас, може да се струва като „непрекъснато“ за някой от вашите съседи.

— Освен това, Бренди не е бил отровен. Насилието е далеч по-голямо. Вие видяхте. Ужасно насилие. Не е нещо, което би направил който и да е съсед.

— Вие може да останете изненадани, ако ви кажа какво правят някои съседи — каза Уилфорд. — Понякога те дори се избиват един друг. Изобщо не е нещо необикновено. Живеем в странен свят.

— Имате грешка — възрази горещо Кристин. — Това е била старицата. Кучето и лицето на прозореца — и двете са свързани с тази старица.

— Може би сте права — каза с въздишка той.

— Аз съм права .

— Аз само подсказах, че ние не сме предубедени — каза той.

— Чудесна идея — каза многозначително Кристин.

— Е, мисля, че взех всички подробности, от които се нуждая — рече накрая той и затвори бележника си.

Кристин стана, когато полицаят се надигна от креслото.

— А сега какво? — попита тя.

— Аз, разбира се, ще направя един доклад, включващ вашето изявление и ще ви дадем един номер за открит случай.

— Какво означава номер за открит случай?

— Ако се случи още нещо, каквото и да е, ако тази старица се появи отново, вие ще ни дадете номера, когато ни телефонирате и полицейските служители, отзовали се на вашето повикване, ще знаят цялата история преди да дойдат при вас. Те ще знаят какво да търсят по пътя си и ако жената си отиде преди да дойдат, те ще я открият и ще бъдат в състояние да я задържат.

— Защо те не ни дадоха такъв номер след това, което се случи миналата нощ?

— О, те не биха могли да ви отворят файл само по едно съобщение за човек, който дебне някой — обясни Уилфорд. — Вие разбирате, че миналата нощ не е било извършено никакво престъпление. Поне доколкото бихме могли да кажем. Не е имало доказателство за престъпление от какъвто и да е вид. Но това е… малко по-лошо.

— Малко по-лошо ли? — попита тя, спомняйки си отрязаната глава на Бренди и гледащите я мъртви стъклени очи.

— Един несполучлив подбор на думи — каза той. — Извинявайте. Това е просто, защото в сравнение с множество други неща, които виждаме в нашата работа, едно мъртво куче не е…

— Добре, добре — отвърна Кристин, на която й ставаше все по-трудно и по-трудно да скрива своите гняв и нетърпение. — Вие ще ни се обадите и ще ни дадете един номер за открит случай. Но какво друго възнамерявате да правите?

Уилфорд се почувства неловко, сви широките си рамена и се почеса по дебелия врат.