Дийн Кунц - Служители на Здрача

— Безобидна ли? Тя със сигурност не изглеждаше безобидна този следобед на Сауд Коуст Плаца — каза Кристин. — Тя ми се стори достатъчно опасна.

— Ами… — Той сви рамена. — Вие знаете как става това. Една стара дама… може би малко изкуфяла… казва неща, каквито в действителност не иска да каже.

— Аз не мисля, че случаят е такъв.

— Така че… — Темпълтън не я гледаше в очите, — ако я видите отново или имате каквито и да е други неприятности, непременно ни телефонирайте.

— Вие си отивате?

— Да, мадам.

— Вие няма да направите нищо друго?

— Не виждам какво друго още можем да направим — отвърна той, почесвайки се по главата. — Вие казахте, че не знаете името на тази жена или къде живее, така че не можем да си поговорим с нея. Както казах, ако тя се появи отново, обадете ни се веднага, щом я забележите, и ние ще се върнем.

Той се сбогува, обърна се и тръгна по пешеходната пътека към улицата, където чакаше неговият партньор.

Една минута по-късно, когато Кристин и Джоуи стояха при прозорците на всекидневната, наблюдавайки отдалечаването на патрулната кола, момчето каза:

— Тя беше там, навън, мамо. Наистина. Това не е като змията.

Кристин му вярваше. Това, което беше видял на прозореца, можеше да е било плод на неговото въображение или образ, останал от някой кошмар. Но не е било така. Той е видял това, което е мислил, че е видял: самата старица, жива. Кристин не знаеше защо, но беше сигурна. Абсолютно сигурна.

Тя му предложи да прекара останалата част от нощта в нейната стая, но той бе решил да бъде смел.

— Ще спя в своето легло — каза Джоуи. — Бренди ще бъде при мен. Той ще подуши приближаването на старата вещица от една миля. Но… може ли да оставя лампата да свети?

— Разбира се — отвърна тя.

Кристин дръпна плътно пердетата в неговата стая, не оставяйки дори тесен процеп, през който да може някой да наблюдава. Тя го зави в леглото, целуна го за лека нощ и го остави на грижата на Бренди.

След като се върна отново в своето легло, без да пали лампите, Кристин се загледа в тъмния таван. Тя не беше в състояние да заспи. Продължаваше да очаква внезапен звук от разбито стъкло или насилвана врата, но нощта остана спокойна.

Само февруарският вятър наруши нощното спокойствие с един случаен буен порив.

В своята стая, Джоуи загаси лампата, която неговата майка беше оставила за него. Тъмнината беше абсолютна.

Бренди скочи върху леглото, където никога не се качваше (едно от правилата на мама: никакво куче в леглото), но Джоуи не го отблъсна. Бренди се намести и беше добре дошъл.

Джоуи слушаше как нощният вятър сумти и докосва къщата и му приличаше на живо същество. Той издърпа одеялото чак до носа си, сякаш то беше щит, който би го предпазил от всякакво зло.

— Тя продължава да е някъде там навън — каза то след малко.

Кучето повдигна квадратната си глава.

— Тя чака, Бренди.

Кучето повдигна едно ухо.

— Тя ще се върне.

Кучето глухо изръмжа.

Джоуи постави едната ръка върху рунтавия си другар.

— Ти също знаеш това, нали, приятелю? Ти знаеш, че тя е там навън, нали?

Бренди излая тихо.

Вятърът стенеше.

Момчето се вслушваше.

Нощта отиваше към зазоряване.

Посред нощ, Кристин слезе по стълбите до стаята на Джоуи, за да го види. Лампата, която тя беше оставила запалена, сега бе загасена, а спалнята беше черна като гробница. Страх спря дъха й за момент. Но когато щракна светлината, видя, че Джоуи е в леглото, заспал, в безопасност.

Бренди също беше се разположил удобно в леглото, но се събуди, когато Кристин запали светлината. Той се прозя, облиза се и й отправи един поглед, пълен с кучешка вина.

— Ти знаеш правилата, рунтавелко — прошепна тя. — Слез на пода.

Бренди слезе от леглото без да събуди Джоуи, промъкна се до най-близкия ъгъл и се сгуши на пода. После я погледна сънено.

— Добро куче — прошепна тя.

Той махна с опашка, помитайки килима около себе си.

Кристин загаси лампата и тръгна обратно към своята стая. Беше направила само една или две крачки, когато чу шум от движение в стаята на момчето. Тя знаеше, че това е Бренди, който се връщаше към леглото. Тази нощ обаче не я беше особено много грижа, дали Джоуи ще има кучешки косми по чаршафа и одеялото си. Тази нощ, единственото нещо, което имаше значение, беше Джоуи да бъде в безопасност.

Кристин се върна в леглото си и започна да дреме на пресекулки. Тя се мяташе, въртеше и мърмореше в съня си, докато нощта пълзеше към зората. Кристин виждаше в съня си една старица със зелено лице, зелена коса и дълги зелени нокти, които бяха закривени като на хищно животно.