Джо Гарбър: Хайка

— Ами…

— А ти, Папагал? Качи ли се там? Видя ли?

— Не. Бях дежурен два етажа по-долу. Защо питате?

— Кажи им, Рансъм. Ти беше адски горд с шедьовъра си.

Дейв чу изсъскване и изщракване. Цигарите и запалката на Рансъм бяха оцелели след експлозията.

— Не виждам причина да го правя, мистър Елиът. Нито пък ще приема заповед от такъв като теб.

— Добре. Тогава аз ще им кажа. Папагал, Скорец и всички останали, вашият шеф отряза няколко човешки глави и ги набучи на колове.

Дейв направи кратка пауза заради въздействието и добави:

— Женски глави.

Някой изпсува от изумление.

— Направи грешка, мистър Елиът — отбеляза със значително по-груб глас Рансъм. — При това не само една. Ако се беше вгледал по-отблизо, щеше да забележиш…

— Че държиш Мардж Коен като заложница ли? Е, вече не е така. Аз я намерих, освободих я и тя вече е далеч от тук.

— Кучи син — прошепна Рансъм.

— Добре, да погледнем на нещата така, както са — каза през стиснати зъби Дейв, като полагаше усилия да владее гласа си. — Искам да знаете, че шефът ви набучи на колове женски глави. Разбрахте ли? Чувате ли ме ясно? Съзнавате ли какво е правил през свободното си време онова извратено копеле, вашият командир? Пак ще повторя — шефът ви е обезглавявал жени.

— Психологическа атака. Изпитана практика…

— Зарежи тая работа, Рансъм. Това е само извинение. Хора, той иска да повярвате, че го е направил, за да ме шашне. Аз съм бил във Виетнам. Знаете това. Докато бях там, един изверг направи същото с виетнамките — отряза им главите. Тогава се шашнах и затова шефът ви помисли, че и сега ще стане така. Това е обяснението, което Рансъм иска да ви пробута. Но истинската причина не е тази. Той го направи…

— Млъкни, Елиът. Кой ти е издал разрешително да практикуваш психиатрия?

— … защото му харесва…

— Лейтенант Елиът е предал другарите и командира си.

Дейв извика.

— Ето какво е направил във Виетнам. Наклепал е командира си. Издал го е. Изпратил го е пред военния съд — него и още петима свои събратя по оръжие. Не можете да му имате доверие. Не вярвайте нито дума на онова, което ви казва. Той е Юда.

— Точно така — потвърди Дейв, стиснал предавателя с всичка сила. — Имаш право, Рансъм. И съм готов да се обзаложа, че поне един от твоите хора — а може би и повече — ще постъпят по същия начин.

Дейв понижи тон и заговори сериозно:

— Един от вас ще предаде Рансъм. Ще го направите, — защото това е правилното решение, или защото не можете да спите нощем, или защото знаете, че ако някоя важна клечка разбере какво е станало тук, ще се забъркате в същата каша като шефа си.

— Лигавщини — изсумтя Рансъм. — Аз имам заповед…

— Да обезглавяваш жени, така ли? Хей, хора, ако Рансъм има такава заповед, много бих искал да я видя. Имам предвид, че на ваше място…

— Вие сте защитени. Тук командвам аз и поемам пълна отговорност…

— Обикновено командирът се отървава с условна присъда, а обикновените войници ги обесват. Винаги е било и ще бъде така. Не съм срещал военен, който да не знае това, Рансъм.

— Мистър Елиът, писна ми от теб. Скорец, заповядах ти да се свържеш с щаба. Направи го.

— Недей, Скорец. Изслушай предложението ми. Или ще го приемете, или ще умрете.

Радиопредавателят заглъхна. Секундите летяха. Ръцете на Дейв бяха облени в пот. Не смееше да остави предавателя, за да ги избърше.

— Казвайте, сър — обади се накрая Скорец. — Мисля, че трябва да чуем предложението ви. Искам да кажа, че никой не възразява.

— Разочароваш ме, Скорец — прошепна Рансъм. — Позволи ми да ти напомня, че ако Елиът искаше да сключи сделка, можеше да го направи още сутринта.

— Яребица, вярваш ли на това? Ти беше най-близо до Рансъм. Хайде, Яребица, кажи на приятелите си какво щеше да стане, ако се бях опитал да се споразумеем.

— Спокойно, Яребица! — леко повиши тон Рансъм. — Аз ще се оправя. Както всички знаете, ако мистър Елиът беше малко по-сговорчив, ако бе показал и най-малкия знак, че има желание да ни съдейства, ако се беше държал като зрял мъж, както очаквахме…

— Щеше да му пръснеш черепа — прекъсна го Яребица.

— Да те вземат дяволите, Яребица! — избухна Рансъм.

— Скорец, изпълни шибаната заповед, която ти дадох!

Дейв говореше спокойно. Не беше лесно.

— Сделката ми е проста. Искам само Рансъм. Дайте ми го, оставете ме няколко минути с него и когато свърша…

— Лъжец! Проклет хленчещ измамник!

— Когато направя каквото трябва — както би постъпил и всеки един от вас, ще сложа оръжие и ще се предам.