Джо Гарбър: Хайка

Стана неимоверно горещо.

Разнесе се гръм, но не като далечния тътен по време на буря, а трясъкът, който се чува в непосредствена близост до светкавицата.

Дейв успя да стигне до изхода. Силата на експлозията вдигна тялото му, завъртя го и го запрати в стената. Задържа го за секунда, притискайки го толкова силно, че въздухът излезе от белите му дробове и го повали на пода.

Имаше чувството, че улична банда го е налагала с палки. Болеше го навсякъде.

Отдръпна се от зеещия изход. Отгоре се сипеха отломки от бетон и се търкаляха по мокета. Задушаващ облак от прах обви лицето му. Дейв се опита да си поеме дъх и започна да пълзи.

Вода.

Нататък по коридора имаше чешма. Дейв натисна кранчето, пи и изми лицето си.

Радиопредавателят пукаше. Ушите на Дейв кънтяха. Преглъщаше усилено, като се опитваше да проясни слуха си.

— Повторете, какво, по дяволите, беше това? Хайде, Червеношийка. Яребица. Какво става там горе? Някой да ми отговори.

Скорец, човекът във фоайето.

Дейв натисна трансмисионния бутон на предавателя си.

— Скорец, опиши обстановката. Как звучеше там долу?

— Като проклета железопътна катастрофа.

— Чу ли се на улицата? Има ли някакво раздвижване там?

— Не, но в сградата има други хора и се обзалагам, че вече звънят на полицията.

Да. Всичко трябва да стане много бързо.

— Стой там, Скорец. Не прави нищо.

— Прието. Между другото, кой се обажда?

— Аз ще ти кажа кой е — обади се дращещият като стара грамофонна плоча глас на Рансъм.

— Говори Дейвид Елиът, Скорец. Запази самообладание и не прави нищо прибързано, ако искаш да се прибереш вкъщи.

— Учудваш ме, мистър Елиът — тихо каза Рансъм. — Едва ли някой от нас ще се прибере вкъщи.

— Момчетата ще се приберат, ако направят онова, което ще им кажа. Скорец, Яребица и всички останали, слушайте внимателно. Първо, ще ви обясня какво е положението според мен. Скорец, при теб са трима души. На четирийсет и петия етаж има шестима…

— Мъртъвци — прекъсна го Рансъм.

— Не всички. Трябваше да ги видите отблизо. Застрелях само онези, които не ми оставиха друг избор. Замислете се, момчета, цял ден правя всичко възможно да не ви убивам.

— За съжаление безуспешно.

Дейв стисна зъби. Точка за Джон Рансъм. Не можеше да му позволи да отбелязва още точки — не и ако, както се надяваше, можеше да спечели на своя страна хората му.

— И така, на покрива има десет-дванайсет човека. Нали, Рансъм?

— Наистина ли очакваш, че ще ти отговоря?

— По-малко са. Всеки, който е бил до стълбището и вратата, е в списъка на жертвите. Скорец, шумът, който чу, беше от взривяването на стълбището. Аз го направих. Онези на покрива остават там.

— Тук Червеношийка. Скорец, веднага се обади на щаба.

— Зарежи това, Скорец — сряза го Дейв. — Уведомиш ли щаба, ще стане едно от двете — или ще изпратят още хора, или ще докарат тежката артилерия. И в двата случая всички ще загинете.

— Не го слушай, Скорец.

— Скорец, и да изпратят още хора, пак няма да ме хванете. И цял полк да доведат, ще минат часове, докато проверят всички кабинети. Дотогава ще се съмне. На улиците ще има хора. Градът ще бъде буден.

— Скорец, дадох ти изрична заповед. Свържи се с щаба.

— И знаеш ли какво ще направя? Ще изчакам да настане най-оживеният час. Ще строша прозореца и ще се хвърля долу. Кръвта ми ще се разплиска на тротоара. Видя ли улицата, след като горкият Бърни Лийвай скочи, Скорец? Същото ще стане и с мен.

— Скорец, нужно ли е да ти напомням какво е наказанието за отказ да изпълниш изрична заповед?

— Чухте какво каза преди малко шефът ви за кръвта ми. Тя е пълна с бактериите и вирусите, с които съм заразен. Всеки, който влезе в съприкосновение с нея, ще се зарази. Помисли си как се разля кръвта на Бърни, Скорец. Представяш ли си колко човека ще бъдат опръскани с кръвта ми?

— Изпълни дълга си, Скорец, и се обади…

— Какъв избор имам тогава? — прекъсна го Скорец. — Ще умра, ако скочиш, ако ни бомбардират и ако те пусна да излезеш навън, защото микробите ще изтребят цялото население на света.

— Няма да изляза. В това се състои сделката.

Скорец не отговори. След минута мълчание Рансъм тихо се изсмя.

— Много искам да чуя това. Кажи, мистър Елиът, какво точно си намислил? Да не си измъдрил някакво ново решение на това малко наше затруднение?

— Да. Искаш ли да го чуеш?

— Говори — изсумтя Рансъм.

— Първо, искам да помоля Скорец за нещо. Скорец, знаеш ли какво е направил нашият приятел Рансъм? Какъв подарък ми е оставил в кабинета на Бърни Лийвай?