Джо Гарбър: Хайка

… събори картечния пистолет на пода.

— Горе главите, момчета — прошепна Дейв. — Ръцете също.

Единият се обърна и вдигна автомата. Дейв замахна с пистолета. От устата на мъжа се разхвърчаха зъби и кървава слюнка. Дейв заговори, преди тялото да се свлече на пода:

— Не мърдайте и няма да умрете. Не искам…

Младежът с картечния пистолет пребледня. Очите му се ококориха от ужас. От устата му започнаха да излизат думи и слюнки.

— Той е болен. От СПИН или нещо подобно. Божичко! Стой настрана от мен!

Момчето тръгна, препъвайки се, към вратата.

Дейв се прицели в крака му. Не искаше да го убива. Никого не искаше да убива. Ако улучеше крака му, щеше да го накара да спре…

— Вторият стадий започва след двайсет и четири часа и трае около седемдесет и два часа — три дни. Сега твоят микроб е в тази фаза, мистър Елиът. Видоизменил се е, развил се е и се е превърнал от предишната безобидна и пасивна твар в нещо друго. Гъсеницата е станала какавида, а какавидата има характер.

… Да крещи. Виковете му щяха да привлекат вниманието на останалите. Дейв не можеше да си позволи това. Той вдигна пистолета, стреля и извърна очи, отвратен. Оръжието на третия човек издрънча на пода. Той вдигна ръце и се облегна на стената.

— Само не ме докосвай, човече — замоли се той. — Ще направя каквото искаш, само не ме пипай!

Дейв кимна. Бръкна в джоба си и извади шишенцето с хапчета, които бе взел от аптечката на Ник Лий.

— Добре, синко. Искам да глътнеш пет от тези. Зад теб има гарафа с вода. Вземи я, напълни една чаша и ги глътни.

На лицето на младежа се изписа безпокойство. Дейв се опита да се усмихне дружелюбно, но не се получи.

— Това са само приспивателни.

Момчето…

— След като се видоизмени, микробът става подвижен. Започва да излиза от кръвта и се разпространява в органите. И тогава става заразен. След двайсет и четири часа носителят — това си ти, мистър Елиът — вече може да го предава на други хора. Но само чрез телесните си течности — сперма, слюнка, урина и кръв. Мистър Елиът е прихванал болестта преди около трийсет и шест часа, така че в момента е силно заразен. Сигурно си спомняте, че в 15 и 30 следобед, точно двайсет и четири часа преди инфекцията да започне да се проявява, аз издадох нова заповед относно това, как да боравите с останките му. Сега можете да прецените колко разумна е била.

… Поклати глава и каза:

— Няма да сложа в устата си нещо, което си пипал.

— Прочети какво пише на етикета — рече Дейв. — Хапчетата не са предписани за мен. Не съм ги докосвал. Освен това, ако не ги глътнеш…

Дейв размаха пистолета. Младежът разбра и изгълта пет-шест приспивателни.

— Е, а сега? — попита той.

— Сега се обърни с лице към стената.

— Не ме удряй силно, чуваш ли?

— Ще се постарая.

— Мистър Елиът, искам да обърнеш внимание на следното. Слушай внимателно. С микроба може да се зарази всеки, който пие от чашата на носителя, целува го или прави любов с него.

Дейв го удари зад ухото с пистолета. Момчето извика и се олюля, но не падна. Дейв го прасна пак — този път по-силно.

Сетне погледна към вратата за кабинета на Бърни и си представи как ще бъдат разположени телата. Единият щеше да е труп. Това не му харесваше. Би направил почти всичко, за да го избегне.

Дейв пъхна ръце под мишниците на мъртвеца. Имаше много кръв. Ако Рансъм или някой друг от хората му погледнеше в заседателната зала, към пода или стената, щеше да разбере какво се е случило.

Твърде късно е да се притесняваш за това.

Дейв довлече трупа до вратата и сложи на гърдите му един от финландските автомати. После се върна за втория мъж.

За по-малко от минута нагласи телата така, че да изглеждат…

— Разбира се, носителят не знае, че е заразен и разпространява болестта наляво и надясно. Той мисли, че е здрав, защото микробът няма странични ефекти. Поне засега. Започва да се проявява на четвъртия ден. Дотогава микробът отново се е видоизменил — какавидата е станала пеперуда и е готова да излети.

… Така, сякаш са умрели, стреляйки от заседателната зала. Алармата на вратата на Бърни е била задействана и те са влезли първи в кабинета.

За още по-убедително Дейв застана в средата на кабинета и изстреля няколко куршума в стените и пода. Сега помещението наистина приличаше на бойно поле.

Времето му изтичаше. Рансъм нямаше вечно да плямпа. Дейв трябваше бързо да разсее и останалите му илюзии. Заседателната зала имаше две врати — едната за кабинета на Бърни, а другата…