Джо Гарбър - Хайка

Дейв разгледа сивата кутия над вратата. Една почти незабележима жичка минаваше през процепа между вратата и рамката. Сигурно беше залепена за вратата, и ако някой я отвореше, жичката щеше да се отлепи и да подаде безшумен сигнал. Проста и евтина аларма, която гарантираше да съобщи на преследвача, че жертвата е паднала в капана.

Освен ако жертвата вече не беше в капана и не мислеше как да излезе оттам.

Дейв внимателно уви скоч около жичката. После тръгна с гръб към счупения прозорец, като размотаваше скоча.

Протегна ръка навън, към приспособлението за спускане. За секунда помисли да се обърне. Можеше да направи две последни неща. Едното беше да целуне…

Откажи се, приятелю. Отдавна надрасна правенето на мелодраматични жестове.

Мислеше да свърши и още една работа.

Заседателната зала на „Сентерекс“ беше свързана с кабинета на Бърни с междинна врата от светъл дъб. Дейв знаеше, че Рансъм е поставил хора там и им е казал да чакат със заредени оръжия.

Ето защо Дейвид Елиът възнамеряваше да влезе в заседателната зала и да убие всички, които завареше там. Нямаше да продължи дълго, пък и щеше да се почувства добре.

Но той отново поклати глава и уви коаксиалния кабел около тялото си. Без да поглежда назад, Дейв увисна в мрака.

В същия миг от радиопредавателя се разнесе гласът на Рансъм.

— Часът е 3 и 45. Обадете се.

Само девет минути ли бяха минали? Как е възможно? Сториха му се цяла вечност.

Бавното време.

— Тук Скорец. Всичко е спокойно. Буревестник, Дъждосвирец и Гарван са по местата си.

Докладваше човекът във фоайето, онзи, който имаше проблем с хомосексуалистите.

На приземния етаж са само четирима. Ще бъде фасулска работа, приятел.

— Докладва Яребица. Дива гъска, Синигер, Гмурец, Сойка и Кондор са по местата си. Ако се появи на източното стълбище, мой е.

Шестима в коридора, водещ към източното аварийно стълбище.

— Тук Папагал. С мен са Щъркел, Чинка, Въртошийка, Мишелов, Макао и Коприварче.

Резервният екип на четирийсет и третия етаж.

— Докладва Гълъб. В западната част сме Гривяк, Какаду, Присмехулник, Чапла и Козодой.

Най-малко дванайсет мъже на четирийсет и петия етаж. Колко ли имаше още?

— Тук Рибарче…

— Чакай! — извиси глас Рансъм. — Гълъб, я повтори пак кои сте там!

— Гривяк, Какаду, Присмехулник, Чапла и Козодой.

— Това прави петима — отговори с по-груб глас Рансъм. — Трябва да сте шестима. Къде е Бекас?

— Мислех, че е с Рибарче.

— Не, Бекас трябва да е в твоя екип, Гълъб.

— Бекас, докладвай! Къде си?

Думите на Рансъм прозвучаха дрезгаво.

Дейв знаеше къде е Бекас. Дъвчеше скоча на дванайсетия етаж.

Рансъм отново повика Бекас и пак не получи отговор.

— О, по дяволите — изсъска с разтреперан глас Рансъм.

За миг на Дейв му се стори, че Рансъм трепери от страх. После осъзна, че гласът му трепери от победоносно ликуване.

— Той се е върнал! Минал е покрай Скорец! Той е тук!

— Ще успеем, нали, сър? — прошепна молитвено Яребица, заместникът на Рансъм и връзката му с околния свят.

— Разбира се.

Каквото и вълнение да бе прозвучало в гласа на Рансъм, то вече беше изчезнало.

— Обадете се в щаба — хладно заповяда той. — Кажете им да вдигнат на крак тежката артилерия.

Тежката артилерия ли? Какво ли пък означаваше това? Неизвестно защо, думата предизвика далечни асоциации с дъвчещия пурите си генерал Къртис Льомей, главнокомандващ армията на Съединените щати през 60-те. Защо ли изведнъж се сети за него?

— Извинете, сър — извиси глас Рибарче. — Тежка артилерия ли казахте?

— Зарежи този въпрос, Рибарче — тихо отговори Рансъм. — Това беше само предположение.

— Щабът казва, че са готови! — извика Яребица.

— Яребица, посъветвай ги да се върнат в базата.

Тежката артилерия ли? Къртис Льомей? Напомниха му за един стар филм. Как му беше заглавието…

— Спокойно — каза Рансъм. — Рибарче, ако имаш проблем, ще го обсъдим в подходящо време.

— Шибаната тежка артилерия! — изкрещя Рибарче. — Господи, човече, сигурно се будалкаш!

Рансъм въздъхна.

— Знаеше, че задачата е трудна, когато я пое. Успокой се сега.

— Ох, мамка му…

— Освободен си, Рибарче. Обади се на Папагал. Керкенез, поеми командването на екипа.

— Ах, ти, шибана Червеношийке! Гигантски задник…

— Керкенез, отнеми му думата.

Чу се шум от боричкане. Предавателят изпращя.

— Рибарче е в списъка на жертвите, Червеношийка — обади се Керкенез.

— Всички останали, слушайте — с леденостуден глас продължи Рансъм. — Нямаше преднамереност в този… малък инцидент с обърканото Рибарче. Но трябваше да сте подготвени за някои случайности. Вероятно онези от вас, които са подценили сериозността на положението, сега имат по-ясна представа.