Джо Гарбър - Хайка

Генерал Льомей беше прототипът на един герой от онзи стар филм. Ролята се изпълняваше от Джордж Скот. Как беше заглавието? А, да. „Доктор Стрейнджлъв“.

— Така или иначе алтернатива щяхме да потърсим само ако обектът не се беше върнал в сградата.

Дейв подпря крака на стената. Може би изкатерването обратно до покрива не беше най-добрият начин да избяга, а задействането на алармата и хукването надолу по стълбите, докато Рансъм и компания се струпваха в кабинета на Бърни, не беше най-уместното решение. Вероятно имаше по-добър начин.

Дейв чу изщракване и звук от вдишване. Рансъм пак беше запалил цигара.

— Господа, изискванията за безопасност… Ами, неколцина от вас ме попитаха защо преследваме неуловимия мистър Елиът и защо сме задължени да прибегнем до необичайни процедури. Не ви разкрих всички факти, но сега съм готов да го направя.

Рансъм всмукна от цигарата и издиша дима. И на Дейв му се допуши. Извади пакета „Вирджиния Слимс“ от джоба си. Сложи цигара в устата си и бръкна за кибрита. Пакетът падна от ръцете му и бавно закръжи надолу към улицата.

— Ще ви разкажа всичко. И тъй като мистър Елиът несъмнено е докопал предавателя на Бекас, ще чуе и той. Слушайте внимателно.

Дейв напълни белите си дробове с цигарен дим. Рансъм правеше грешка. Говореше, вместо да действа. Отвличаше вниманието на хората си. Те трябваше да се съсредоточат върху думите му, а не върху вероятността, че…

— По всичко личи, че нашият мистър Елиът е хванал някакъв микроб. При това необикновен. Много специален. Учените наричат този вид „тристадиен“ — термин, който означава, че микробът мутира бързо. Видоизменя се и се развива през три характерни стадия. Също както гъсеницата става какавида, а какавидата — пеперуда, така и микробът на мистър Елиът се преобразява от един организъм в друг.

… Дейв действай.

Той хвърли цигарата и се залюля. Знаеше какво трябваше да направи. Известно му беше точно как Рансъм е разположил хората си и можеше да ги неутрализира.

— Както жабата ражда попова лъжичка, а тя става жаба, така прави и микробът на злочестия мистър Елиът.

Дейв развърза коаксиалния кабел и отново се вмъкна в кабинета на Бърни. Извади пистолета и издърпа пълнителя. На пода падна един патрон. Той го взе и го сложи в патронника. Намести пълнителя, освободи предпазителя и нагласи селектора на автоматична стрелба.

В заседателната зала сигурно имаше най-малко двама мъже. Рансъм изброи имената само до Рибарче — общо двайсет и осем души. Четирима бяха във фоайето, а други седем — в резерв на четирийсет и третия етаж. Рибарче беше отстранен. Оставаха шестнайсет, плюс Рансъм. Дейв изчисли, че засадата е добре устроена. Знаеше как би разположил силите си, ако командваше парада. И ако Рансъм бе постъпил по същия начин, тогава имаше…

— Отначало микробът е безобиден и малък. Единствената му характерна особеност е, че избира примати — маймуни, шимпанзета, орангутани и хора. Микробът на мистър Елиът е придирчив — не се настанява в други видове.

… Трима души. Всички с гръб към вратата. Толкова бяха погълнати от думите на Рансъм, че не я чуха нито когато се отвори, нито когато се затвори.

Дейв стисна пистолета си с две ръце и се промъкна напред. Мъжете бяха обикновени войници, далеч от класата на Рансъм, дори не носеха същите модерни оръжия като него. Двама имаха леки финландски автомати с пълнители от по четирийсет патрона и фабрично произведени заглушители. Дейв се намръщи неодобрително. Пълнителят с четирийсет патрона е любителска работа. Тежестта му тегли дулото надолу. Един опитен професионалист би трябвало да знае това. Професионалистите използват само пачки от по двайсет патрона.

Третият мъж имаше малък картечен пистолет, много моден по времето на Дейв, но сега вече само една интересна антика. Горкият идиот беше оставил оръжието на масата. Дейв протегна лявата си ръка и…

— През първия стадий не става почти нищо, микробът само циркулира в кръвоносната система, където е топло и уютно и има изобилна храна. Там му харесва и той решава да се засели. Прави го и създава голямо семейство. В това се състои първата фаза — размножаване. На всеки четирийсет и пет минути микробът се дели по средата. От един стават два. След четирийсет и пет минути — четири. След още четирийсет и пет минути — осем. Това продължава около двайсет и четири часа. И когато първият стадий приключи, господа, малкият микроб е станал баща на повече от четири милиарда изчадия.