Джо Гарбър - Хайка

Другите войници с Кройтер също започват да стрелят.

Помагачите на Мълинс са шестима. Джек е убил единия. Останалите са застреляни от войниците, придружаващи полковника. Всичко става за секунди.

Мълинс е още жив и гледа презрително. Изпъчил е гърди и стои мирно.

Кройтер сваля путката и изважда автоматичен пистолет, 45-ти калибър. Прави три крачки напред. Мълинс го заплюва. Джек подпира брадичката му с пистолета, после опира дулото в дясното слепоочие на Мълинс.

Дейв става и изкрещява:

— Джек!

Кройтер извръща ужасяващо студените си и безизразни очи към Дейв и пита:

— Какво?

Дейв не може да го погледне в очите. Успява само да промълви:

— Нищо.

— Шибан бъзльо — зъби се главен сержант Майкъл Дж. Мълинс от Хамилтън, Тенеси.

Джек отново отправя поглед към Мълинс. По-голямата част от лицето на сержанта изчезва.

В далечината се чува бръмчене на хеликоптери. Въздушната евакуация е подранила. А може би е закъсняла.

Висейки неподвижен над 15-та улица, Дейв си припомни онзи ден, като за пореден път се изправи пред факта, че можеше той да ги убие. Мълинс и останалите. Не го направи само по една случайност. Ако ръката му не беше парализирана и ако можеше да зареди пистолета си, щеше да ги застреля. Щеше да му хареса и нямаше да изпитва угризения.

Наистина ли щеше да го стори?

Ирида, богинята на случайността, хаоса и съдбата, беше решила да му даде още една възможност, за да разбере това.

Главите бяха взети от моргата. Всички бяха женски, разбира се. Много отдавна и далеч оттук Майкъл Дж. Мълинс бе направил същото. Хората като него и Рансъм винаги използваха жените, когато почувстваха необходимост „да направят изявление“.

Някои бяха млади, други — още ученички. Имаше и възрастни, макар и не толкова стари като главата на жената на селския вожд. Повечето бяха на средна възраст. Могли са да поживеят още.

Как ли бяха умрели? Дейв нямаше представа. Нито имаше намерение да съчинява истории за смъртта им. И без това вече бяха мъртви и вкочанени.

Всички, до една, с изключение на Мардж Коен, чиято изранена и посивяла кожа — вече с цвета на маджун, а не жизнено розова — още тлееше от избледняло загатване за топлота.

Дейв помисли да погали лицето й с пръсти, за да усети онази топлота — последната, която тя щеше да излъчва. Но ръцете му бяха леденостудени. Не можеше да го направи. Не можеше дори да я погледне по-отблизо…

Докато висеше над улицата, му мина през ум, че Рансъм може да е отрязал и главите на Хелън, на Ани и дори на горката късогледа служителка от рецепцията на четиринайсетия етаж.

Не. Всички бяха непознати. С изключение на Мардж.

Рансъм имаше право от самото начало — познаваше Дейв по-добре, отколкото той сам се познаваше. Видът на набучените на колове глави наистина парализира Дейв, точно както Рансъм бе планирал. Ако беше влязъл през вратата на кабинета, Дейв щеше да се вцепени и да остане така, докато хората на Рансъм го убиеха.

Замисълът на Рансъм беше добър. Щеше да му стане много тъжно, когато разбереше, че се е провалил.

Папката с документите на „Локиър“ беше синя. Намираше се точно там, където Дейв си спомняше — зад разноцветните папки на различните отдели в „Сентерекс“ и пред оранжевите, с проектите и прогнозите на корпорацията.

Папката на „Локиър“ обаче беше много по-тънка, отколкото преди няколко часа. Сега вътре имаше един-единствен лист хартия — бележка, надраскана с писалката на Бърни. „Мистър Елиът, не мислех, че ще стигнеш толкова далеч. Ако си го направил, значи си по-умен, отколкото мислех. И ако действително си толкова умен, сега е моментът да се откажеш. Дж.Р.“

Дейв използва същата писалка и написа отговор: „Дж.Р., жалък шут, ако действително си толкова умен, откажи се ти. Д.П.Е.“

Дейв остави папката отворена върху бюрото на Бърни. Рансъм едва ли щеше да види какво бе написал, но ако го стореше, то щеше да го раздразни — малко отмъщение, но въпреки това удовлетворяващо.

В кабинета на Бърни имаше нещо ново, което не беше там през деня. Малка сива кутия, окачена над вратата. Контактна аларма, вероятно свързана с радиопредавателите. Дейв знаеше как да я използва.

Без да гледа към средата на кабинета, Дейв отиде в килера и прегледа нещата, които Бърни бе складирал там. Имаше тефтери с подложки, разноцветни маркери, кабарчета и… ролки скоч за залепване на бележки, снимки и шаблони. Цели трийсет и шест метра. Трябваха му два кашона.