Джо Гарбър - Хайка

На това ли му викаш безопасност?

Коаксиалният кабел беше жалка имитация на въже за спускане. Беше хлъзгав и тънък и трябваше да напряга ръце. Можеше да се схванат. А това вече щеше да бъде проблем.

Между четирийсет и седмия и четирийсет и шестия етаж петата на Дейв откърти част от гранитната фасада на сградата. След шест секунди тя изтрещя върху зелената кофа за боклук, като вдигна шум, който приличаше на експлозия от минохвъргачка. Ако Скорец, човекът във фоайето, не беше пълен глупак, той щеше да изпрати хора да проверят какво става.

От друга страна, Ню Йорк е пълен със странни, необясними шумове. По всяко време на денонощието ръмжат и вият разни неща, които понякога звучат като бомбени взривове. Хората свикват с тях. Може би Скорец не беше обърнал внимание на шума.

Дейв се спускаше близо до североизточния ъгъл на сградата. Когато стигнеше до четирийсет и петия етаж, щеше да се намира вляво от прозореца, който бе счупил Бърни.

Сигурно бяха сложили нещо на мястото на стъклото. Управата на сградата, пък и полицаите са настоявали за това. Прогнозата за времето предвиждаше дъжд и никой не би искал кабинетът да се наводни.

Дейв се изравни с прозореца. Той беше покрит с платнище. Подпря крака на стената и намота кабела около дясната си ръка. Един, два, три пъти. Освободи лявата ръка. Кабелът се впи в плътта му. Дейв направи гримаса, нави кабела около себе си, закрепи го и освободи дясната си ръка.

Предстоеше му нещо наистина опасно. Попита вътрешния си глас дали е готов за него.

Защо просто не омотаеш кабела около врата си и не сложиш край на всичко?

Четирийсет и пет етажа над земята, но само шест секунди да стигнеш до нея. Дейвид Елиът се изтласка от стената и се хвърли към покрития с платнище прозорец. Стигна връхната точка на дъгата на движението, наклони тяло назад, протегна ръце и се залюля.

Люлееше се като махало. Стигна почти до прозореца. Пак се отблъсна от стената. Залюля се и отново полетя към прозореца.

Този път щеше да успее. Посегна към рамката на прозореца, но инерцията смени посоката на движението му. Дейв стисна кабела. Напрегна тяло, хвърли се напред, опита да се подпре на гранита и… успя. Вкопчи се в тесния перваз и долепи тяло до прозореца на Бърни.

Лампите светеха. Онова, което Рансъм му бе оставил, се виждаше добре. Шедьовърът, както се бе изразил Рансъм, беше точно такъв.

Изпотените пръсти на Дейв се изплъзнаха от перваза. Отдалечи се от прозореца. Няколко мига се люля напред-назад, докато движението постепенно спря.

Не напълно в съзнание, Дейвид Елиът увисна неподвижен над улицата.

Изумруденозелена.

С рубинени очи.

Стоножка като бижу.

Нефрит върху лист.

Той чува свистене, което идва от небето. Познава звука. Съветска ракета РПГ-7. Затваря очи.

Ракетата се взривява. Той отваря очи. Листът трепери. Стоножката изглежда глуха за бомбардировката. Продължава да яде.

Някой издава заповеди. Те са безсмислени. Стоножката е отровна. По време на обучението им обясняват кои насекоми стават за ядене и кои не. От стоножката ще получиш жестоки гърчове.

Но той и без това не е гладен.

Един АК-47 изпразва пълнителя си. Куршумите свистят през храсталаците. Няколко се удрят в близкото дърво.

— Оттегляйте се! — крещи някой.

Това е Кройтер. Онова, което казва, най-после е смислено.

Не са виетнамците, нито патрулът. Който казва, че е патрулът, не знае какво говори. Цели две северновиетнамски бригади в пълно бойно снаряжение и артилерия. Част от масирана атака. Три непълни стрелкови части не могат да се справят с тях.

— Оттегляйте се!

Започва не отстъпление, а бягство.

Пушката му лежи в калта. Той протяга ръка да я вземе. Не може да я стигне. Тя се изплъзва от пръстите му. Странно. Изглежда, нещо не е наред с ръката му. Вероятно се дължи на парчето метал, което стърчи близо до рамото. Няма много кръв.

Той взима пушката, КАР-15, с дясната ръка и се надига. Целият трепери и едва не пада.

Вляво, из храсталаците, куцат двама човека. Не може да съсредоточи погледа си върху тях. Аха, сега вижда кои са. Латорно и Паскал. Те са от един и същ град в Ню Хампшър и са големи приятели. Латорно помага на Паскал, който не може да върви. Десният му крак го няма.

Ярка светлина заслепява Дейв. Когато отново може да вижда, Латорно и Паскал ги няма. На тяхното място има само кален кратер и пушек.

— Оттегляй се в разгърнат строй!

Това е нелепо. Хора, които са влезли в месомелачката, не могат да отстъпват под строй.