Джо Гарбър - Хайка

— Имам причини. Разкажи ми за тях, Джек. Кои са и какво правят?

— О, по дяволите, не познавам нито един от тях. Не искам и да ги знам. Занимават се с най-различни неща — разузнаване и анализи, подкупи и подстрекаване на чуждестранни официални лица, операции с наемници, мръсотии, търговия с оръжие, нахлуване с взлом, подслушване на телефони, обири и разни други гадости.

— А с политика?

— Ами, нали знаеш, с дяволии около Саддам Хюсеин и полковник Кадафи.

— Искаш да кажеш, че…

— Синко, не ми се нрави посоката, която взима разговорът.

Дейв пое дълбоко въздух.

— Джек, трябва да знам. Наложително е!

Кройтер въздъхна.

— Не знам толкова много. Само размишлявам. Само мога да ти кажа, че отдавна се носят слухове — откакто се помня. В края на Втората световна война руснаците взимат източната част на Германия, където били повечето швабски лагери на смъртта. Там правели тайни медицински експерименти. Можеш да си представиш как Сталин, който бил откачен, колкото си иска, набарал ония гадости, върху които работели немците. И нашите казали: Щом руснаците имат такива неща, защо и ние да нямаме.

— Какви неща, Джек?

— Микроби, синко. Чума и епидемии. Бацили и вируси — биологични оръжия. Говори се, че много вражески учени работели върху тях. И още го правят.

Настъпи продължително мълчание. Дейв запали цигара.

— Много се умълча, синко — тихо каза Джек.

В гласа му прозвуча загриженост.

— Мислех, Джек.

— За какво?

— Ами, какво би станало, ако преди петдесет години някой, да речем военният лекар от екипа на Макартър, е попаднал на японска лаборатория за бактериологично оръжие?

— Лесен въпрос, синко. Нашите опаковат всичко и го изпращат в родината. Така както натовариха всички нацистки научноизследователски лаборатории за ракети, заедно с хората, работещи в тях.

— И после?

— Знаеш, че биологичното оръжие е забранено. Има договор за това. Затова всичко се прави тайно. Използват например Специализираната консултантска група. Само на неколцина посветени казват, че цялата работа е строго секретна. Научно изследване — само за да сме в крак с онова, което правят руснаците. Сетне червените измислят онова нещо, наречено „биопрепарат“ и го държат на един остров в Аралско море. Никой не може да припари там. И така, нали се сещаш — руските момчета вършат незаконни опити, янките — също. И ако подушат, че някой може да пропее, вземат тъй наречените „съответни мерки“ — технически термин, който означава предприемането на някои нежелателни, но необходими действия, с които ти и аз за съжаление сме добре запознати.

— Един последен въпрос, Джек. Какво би станало с човек, който се е заразил с онова бактериологично оръжие?

— По всяка вероятност ще умре, синко.

Маймуната. Проклетата тъпа маймуна.

Той се усъмни в мига, когато котаракът на Мардж изсъска и го ухапа, и се убеди, щом видя опразнените помещения на последната придобивка на Бърни Лийвай. Оттогава непрестанно се молеше да греши.

„Локиър“ беше фасада на научноизследователска лаборатория за биологично оръжие. Съществуваше от края на Втората световна война. Основана бе от човека, който бе сметнал за уместно да позира за портрет в петдесетгодишната си военна униформа.

Лабораториите изглеждаха отвън като всяка друга биотехнологична компания. Но вътре — особено в Лаборатория №5 — бяха съвсем необикновени. И маймуната не беше обикновено лабораторно животно. Тя беше заразена с нещо, което изпитваха. Беше избягала и ухапала…

Покойния Дейвид Елиът.

Подвели са Бърни да купи „Локиър“. Кой знае как и защо. Може би честният брокер Хари Холиуел е уредил сделката. Или някой друг. Това нямаше значение. Най-важното беше, че бяха злоупотребили с чувството за дълг на Бърни. Той бе повярвал на лъжите, които са му разказали. Ето защо се бе съгласил да участва в играта. Не е било проблем за него. Не, и ако се бяха позовали на патриотизма му. Semper Fidelis.

Горкият Бърни. Не е знаел истината за лабораториите „Локиър“. Не са му казали. Може би едва, след като…

Той поверява сделката на прословутия бивш предател, който се заразява.

Рано или късно Дейв щеше да започне да проявява симптоми. Щеше да отиде на лекар. Щяха да му направят изследвания. Те щяха да разкрият нещо необяснимо. И тогава щеше да настъпи адът.

Обаждания до Центъра за контролиране на заболяванията. Консултации със Световната здравна организация. Множество въпроси.

Задавани на хора, които не обичат въпросите.