Джо Гарбър - Хайка

С асансьора беше изключено. Единственият начин беше да бяга. Да изкачи тичешком трийсет и четирите етажа.

Само че още не се беше обадил на Кройтер. Погледна личния телефон на Лий и се приближи до него.

Спря и поклати глава. Кройтер нямаше да иска да разговаря с него. Опитът да се свърже с полковника щеше да бъде само загуба на време.

— Всички да слушат внимателно. Не стойте до входовете. Не искам да се мяркате край стълбището и асансьорите. Обектът трябва да влезе безпрепятствено в сградата — разпореди се Рансъм.

Дейв се обърна към вратата. Пак спря и погледна телефона. Не знаеше какво да направи.

— И последно — предпочитам да не убивате обекта. Ще го смятам за лична услуга, ако се целите в краката. Направете всичко възможно да го хванете, но не го убивайте, освен ако нямате друг избор.

Дейв се намръщи. Заповедта на Рансъм беше озадачаваща. Променило ли се бе положението, или…

— Какво си намислил, шефе?

— Преразгледахме заповедите. Имаме нареждания да сложим обекта в киселинна баня, преди да го довършим. Но в тази заповед не намерих изискване обектът да е жив, когато го направим.

— Ясно, шефе.

Дейв направи гримаса. Отново погледна към вратата, после към телефона. Трябваше да вземе решение.

— Bitte?

На Дейв му идваше да изтръгне телефонната слушалка от апарата. Проклетата жена не говореше английски.

— Кройтер — изсъска той. — Искам да говоря с мистър Джек Кройтер. Моля ви.

— Nien, nein, ich verstehe nicht 2 2 Не, не, не разбирам нищо (нем.) — Б.пр. — за трети път каза тя.

Дейв се вбеси. Секундите летяха, а тъпата жена не схващаше. Толкова ли беше трудно да разбере едно име?

Швейцарците говорят два езика. Дейв пробва колежанския си френски.

— Mademoiselle, je desire a parler avec monsieur Kreuter, votre president. 3 3 Госпожице, желая да говоря с мосю Кройтер, президента на вашата фирма (фр.) — Б.пр.

— Bitte?

Дейв почервеня от гняв.

— Кройтер. Тъпа шваба, не знаеш ли името на шефа си?

— Ein augenblick, bitte 4 4 Една секунда, моля (нем.) — Б.пр. — учтиво отговори жената.

След няколко секунди се чу друг женски глас.

— Да, моля. Мога ли да ви помогна, сър? — каза тя с оживения напевен акцент, широко разпространен сред говорещите английски германки.

Слава богу!

— Търся полковник Кройтер.

— Ах!

Жената явно сложи ръка на слушалката и започна да говори като картечница на немски. После отново се обърна към Дейв.

— Извинявайте за объркването. Тук го произнасяме Краутер, а вие казахте Кройтер. Съжалявам.

Дейв стисна зъби.

— Хер Кройтер още не е дошъл на работа. Очакваме го всеки момент. Да му предам ли нещо?

— Не. Ще се обадя пак. Кажете му, че го е търсил Дейвид Елиът…

Телефонът изщрака. Сърцето на Дейв се сви.

— Ало! — извика той. — Чувате ли ме?

След миг мълчание се чу един бавен и провлечен говор:

— Синко, откога те чакам да се обадиш. Вече бях изгубил надежда.

Връзката между Ню Йорк и Базел беше идеална. Джек, изглежда, беше готов да разговаря с него. Дейв не очакваше такава реакция. Не знаеше точно как да се държи.

— Ами… Нали знаеш…

— Да, разбира се. Мислех аз да ти се обадя, но реших, че е по-добре ти да избереш времето и мястото.

Дейв не беше сигурен как да изтълкува думите на Джек.

— Е… Как си, Джек? — заеквайки, смотолеви той.

— Все същият, синко. Добрият Господ запази косите и здравето ми. Не мога да искам повече. А ти? Добре ли си?

— Горе-долу.

— А семейството? Как е оная русокоса сладурана, чиято снимка непрекъснато зяпаше?

— Ани ли? Добре е, но ние… Сега съм женен за друга.

— Да, всички сме така. Аз лично смених пет-шест. Случва се. А как е кариерата ти? Сигурно си голям адвокат и печелиш много пари.

— Не следвах право. Бизнесмен съм. В Ню Йорк. Справям се добре… Ама… Би могло да се каже, че загубих работата си.

— Съжалявам, синко. Най-искрено. А моята фирма процъфтява. Истинска златна мина. Страшна работа. Трябва да си намеря огромен трезор като на Скрудж Макдък. Човек не би предположил, че един военен може да забогатее, но ето че стана. От мен да го знаеш, че търговията с оръжие е най-доходният бизнес на 90-те.

— Радвам се за теб, Джек.

— Значи си останал без работа, а?

— Ами…

— Виж какво, синко, защо не се метнеш на голямата сребриста птица и не дойдеш тук? Ще поседим и ще поговорим. Може и да намеря някое местенце за теб.

— Ъх…

— Хайде, синко. Знаеш, че винаги си ми бил любимец. Още не съм срещал по-добър от теб.