Джо Гарбър - Хайка

— Разбира се. Утре акциите на „Сентерекс“ ще отидат в тоалетната чиния. Новината за смъртта на Бърни и слуховете за финансова нестабилност ще свършат тази работа. И ако аз…

Вътрешният му глас го посъветва: Хвани се на стръвта.

— Или някой друг… действа бързо и изчезне с наличните суми на „Сентерекс“, акциите на корпорацията ще паднат още. От друга страна, ако всичко върви добре, акциите ще скочат. И в двата случая човекът, който знае истината, ще бъде в изгодно положение.

Лий се хвана на въдицата. Дейв се уплаши да не му потекат лигите.

— Възможностите са толкова привлекателни.

— Някой, разполагащ с информация отвътре, може да спечели пет долара за всеки долар, който инвестира.

— Предпочитам да мисля за пет милиона долара за всеки инвестиран милион — презрително изсумтя Лий.

— Както желаете.

— Е, сър, ще сключим ли сделка? Моментът е назрял. Съвсем скоро ще започне търговията в Лондон, Франкфурт, Амстердам, Цюрих и Милано. Ако ще се споразумяваме, да не губим време, за да мога да си върша работата.

— Какво е предложението ви?

— Най-изгодното за вас. Злочестата участ на някои мои колеги ме убеди да се погрижа за бързото си придвижване. Човек никога не знае кога ще му се наложи да си обере крушите. Ето защо, на отсрещния бряг на Хъдсън, на летище „Тетърборо“, държа един „Гълфстрийм“, зареден с гориво и готов да отлети по всяко време на денонощието. На борда има всичко необходимо, в това число няколко пакета германски марки, швейцарски франкове, йени и лири стерлинги. Можете да изберете къде да намерите убежище — Южна Америка или, ако желаете, слънчева Испания, здравословна Португалия или дори безгрижна Гърция. Животът по тези места е евтин, климатът — мек, а властите — лесно подкупни. Лимузината ми е паркирана на 15-та улица, сър. Шофьорът чака. След час можете да загърбите всичките си неволи. Какво ще кажете?

— Че ще ме предадете на полицията веднага щом изляза от кабинета ви — отговори Дейв и насочи пистолета към гърдите на Лий. — Според вестниците ви заплашва съд за всяко едно престъпление, упоменато в Наказателния кодекс. Ще предложите мен, за да отпаднат някои от обвиненията към вас. Вие сте търговец, мистър Лий. Сам го казахте. Не бихте подминали такава сделка.

Лицето на Ник посърна.

— Не, аз всъщност…

— Затваряйте си устата. Ще ви кажа две неща. Първо, не съм отмъкнал парите на „Сентерекс“. Поне не бях сам, а двамата с Бърни. Всъщност идеята беше негова. Ограбихме пенсионния фонд, социалните осигуровки и наличните суми. Гепихме всичко. Не остана нито цент. „Сентерекс“ фалира. Бърни не издържа на напрежението. Затова скочи през прозореца.

Лий кимаше ожесточено, а очите му горяха от алчност.

— Да, о, да!

— И второто е, че ще заспите.

— О, не. Не можете да го направите. Чуждестранните пазари ще отворят всеки момент…

— Жалко. Но не се притеснявам. Убеден съм, че ще се събудите навреме за нюйоркския.

— Моля ви — хленчеше Лий. — Позволете ми да се обадя поне във Франкфурт…

— Ами…

Дейв стана. Лий го погледна с надежда. Сетне посегна към телефона. Дейв хареса ъгъла, под който държеше брадичката си. Ник прочете израза в очите му и изписка:

— Не ме удряйте! Ще потече кръв. В банята има приспивателни. Само не ме удряйте!

Златният часовник на Николас Лий стоеше добре на ръката му. Дейв се нуждаеше от часовник и с удоволствие установи, че Лий носи същия тежък „Ролекс“ като неговия.

Портфейлът на Ник обаче се оказа безполезен. Той съдържаше само кредитни карти. Ала имаше и осемнайсеткаратова златна щипка, която държеше петстотин долара от банкноти по двайсет, петдесет и сто.

Първо му пробутваш лъжлива информация за „Сентерекс“, после го обираш. Харесвам стила ти.

Дейв пъхна една възглавничка под главата на Лий. Поне това можеше да направи.

Радиопредавателят в джоба му започна да заеква. Чу се гласът на Рансъм.

— И така, момчета, време е за рокендрол.

Военната част е най-уязвима, когато се придвижва да заеме позиция. През следващите няколко минути хората на Рансъм щяха да бъдат непредпазливи и разсеяни, докато се качваха по стълбите, отваряха врати и търсеха прикритие. Преимуществото беше на страната на Дейв.

— Скорец, изпратих няколко човека във фоайето.

— Тук са.

Няколко кратки мига на объркване. Не можеше да изпусне удобната възможност. Трябваше да стигне до четирийсет и петия етаж — до шкафа на Бърни и до Мардж Коен — преди тях.