Джо Гарбър - Хайка

Той се отправя препъвайки се натам, откъдето се чува гласът на Кройтер.

Звукът на АК-47 е характерен. Никога не го забравяш. Неколцина от виетнамците, изглежда, имат модификация тип 56 с пълнители от четирийсет патрона. На отделни цикли изстрелват около триста и петдесет куршума в минута. Във въздуха лети много олово.

Спарки Хендерсън вика помощ по радиостанцията. Кройтер изтръгва микрофона от пръстите му и хладно кръвно съобщава координатите. Дейв се препъва в краката му.

Джек го вдига.

— Имаш ли нужда от лекар?

— Не чувствам болка.

Точно както са ти казали. Ще усетиш болка след часове.

Джек, Спарки и Дейв побягват.

Небето над тях се изпълва с трясъци. Зад тях джунглата е погълната от пламъци. Провежда се въздушно нападение.

Съзнанието на Дейв е почти прояснено. Знае къде е, какво се е случило и къде отива. Ще има евакуация по въздуха близо до селото, през което бяха минали през деня. Това е единственото място, където хеликоптерите могат да кацнат. Трябва да пристигнат в 19 часа и 15 минути.

Той си проправя път през буйната растителност. Големите зелени листа са тежки и мокри. Преплетените лиани го спъват. Вече е на разстояние от сражението. Воят на изтребителите е далечен, а звукът от експлозиите — само тътен.

Неусетно се отделя от другите. А може би те се отдалечават от него. И в двата случая това отстъпление не се провежда с военна прецизност. То е пълно поражение. Всички бягат панически. Кройтер ще бъде бесен.

Причината е изненадващата и ожесточена виетнамска атака. Патрулът се натъква на нея. Врагът чака, разположен в удобни позиции — засада, изчислена да унищожава.

Знаели са, че американският патрул ще мине от там.

Дейв спира и поглежда ръката си. Вече започва да го боли. Ще остане голям белег и може би увреждане на мускула. Известно време няма да участва в сраженията.

Той изважда внимателно пластмасова кутийка от джоба на ризата си. В нея има пакет „Уинстън“ и запалка. Запалва цигара. Никотинът помага.

Затваря кутийката и я прибира.

В левия си джоб има компас. Не може да движи лявата си ръка. След малко успява да извади компаса и определя местонахождението си. Променя посоката. Трябва да върви още час и нещо. Има предостатъчно време.

Излиза от джунглата и нагазва в оризището. Селото е ей там, вдясно, на около двеста метра. Чува ридания и викове. Няма представа от какво са предизвикани.

Поглежда часовника си. Купи го за дванайсет долара, след като пръсна на парчета предишния. Иде му да строши и този. Часът е 18 и 30. Още четирийсет и пет минути и хеликоптерите ще се приземят.

Риданията се усилват и заглъхват на вълни. Дейв се чуди какво става. Може би някой коли вол. Той тръгва през оризището. Отправя се към селото.

Приближава се от юг. Виковете и писъците се чуват от северната страна.

Пушката му е преметната през рамо. И без това не може да я използва, защото лявата му ръка е ранена. Изважда пистолета — хубав, стар, 45-ти калибър, армейски модел 1911-А.

Промъква се покрай колибите. Много предпазливо наднича зад ъгъла на последната. Пред него е селският площад. Не може да проумее онова, което вижда.

Зад него един глас прошепва: Хей, приятелю, ако бях на твое място, щях да се обърна и да тръгна в обратната посока.

Дейв се обръща. Зад него няма никой.

Поклаща глава. Сигурно е изпаднал в шок. Щом чува гласове.

Отново поглежда към селския площад.

Все още не разбира какво вижда. Изтощение. Смут. Пак разтърсва глава, за да проясни съзнанието си.

Там са главен сержант Мълинс и още неколцина мъже. Кройтер и повечето от момчетата още не са пристигнали. Колко ли са останали?

Дейв се взира. Селяните са скупчени до дигата. Двама американски войници ги държат на прицел. Селяните не са единствените задържани. Сред тях има и десетина американски войници. Нямат оръжие и ръцете им са вдигнати нагоре.

Странно.

Мълинс прави нещо. Коленичи на земята с гръб към Дейв. До него има още трима мъже — двамата също на колене, а единият прав.

Мълинс бърка някъде. Селяните викат.

Мълинс се изправя. Държи нещо. Тръгва към тълпата.

Пред дигата стърчат няколко кола. Някои са заострени. На другите има някакви предмети.

Мълинс набива на кола още една женска глава.

Рансъм бе използвал триножниците от килера на Бърни. Подострил ги беше добре, почти с хирургична точност. Съвсем не бяха като набързо подкастрените колове на главен сержант Мълинс. Рансъм беше свършил хубава работа — както подобава на един опитен професионалист.