Джо Гарбър - Хайка

Петият текст беше озаглавен: „Локиър получава патент за имунизационно лекарство“.

Дейв натисна клавиша „F“ и цялата история се изписа на екрана. Не разказваше много. Нито шестата, седмата, осмата и деветата. Десетата обаче беше онова, което търсеше.

„Некролог на Рандолф Локиър от «Ню Йорк Таймс». 14.12.91. Заглавие: «Рандолф Дж. Локиър, учен-изследовател, починал на седемдесет и четири годишна възраст». Доктор Рандолф Дж. Локиър, уважаван лекар, изследовател и директор на лаборатория «Локиър», основаната от него компания, почина днес в дома си в Лонг Айлънд. Говорителят на компанията съобщи, че доктор Локиър е боледувал от известно време. Причината за смъртта е конгестивен сърдечен удар. Доктор Локиър е роден в Парсипани, Ню Джърси, на 11 май 1917 г. Учи в Дартмут и завършва медицина в Колумбийския университет. Участва в сраженията в Тихия океан по време на Втората световна война. През 1947 г. генерал Дъглас Макартър назначава доктор Локиър за съветник по медицинските въпроси в Съюзническата комисия по въпроса за Япония. Доктор Локиър е уволнен от военна служба през 1949 г. През 1950 г. той създава компания, наречена на неговото име, с главно управление близо до Патчог, Лонг Айлънд. Частните лаборатории «Локиър» са независима научноизследователска организация и производители на лекарства. Една от първите корпорации, която получава патент за синтетичен човешки биохимикал. От 1980 г. насам компанията често е цитирана като една от водещите в областта на имунологията. През 1964 г. доктор Локиър е избран в борда на директорите на «Кицуне лимитид», японски конгломерат, производител на лекарства. Той беше член и на Управителния съвет на фармацевтичните заводи «Норбеко», швейцарски производител на лабораторни прибори. От 1969 до 1973 г. е специален съветник по тропическа медицина към Комисията по здравеопазването. По-късно президентът Рейган подкрепя назначаването на доктор Локиър за председател на Съвета по пандемични заболявания към Обединените нации. Има син, Дъглас М. Локиър, и дъщеря, Филипа Локиър Кинкейд. Опелото ще бъде в събота в дома му.“

Кратък некролог. Не казваше много. Само повдигаше въпроси.

Какви например?

Как е станал помощник на Макартър? Тогава едва ли е бил на повече от трийсет и три-четири години. Специалист като Макартър би предпочел някой по-възрастен и опитен човек.

Било е война, приятелю. Нали си спомняш какво е? Всички са млади, с изключение на генералите.

Бил е член на борда на директорите на японска компания. Японците не канят чужденци в състава на управителните си съвети.

Вероятно е било някаква сделка. За лиценз на технология. Локиър им е дал патентното право, а те на него — членство в дирекционния си съвет. Голяма работа.

Имал е връзки с правителството. При това с доста високопоставени особи.

Че кой няма? Само трябва да стигнеш до определена възраст. Доктор Сандберг например…

— Скорец, тук Червеношийка. Нали щяхте да се обаждате през четвърт час?

Рансъм беше лаконичен и спокоен както винаги.

Предавателят изпращя.

— Съжалявам, Червеношийка — каза един глас, който принадлежеше на пазача във фоайето. — Този скапан предавател се повреди. Изтри кодовете. Пък и имах компания.

Дейв облиза устни. Размяната на предавателите беше рискован ход. Ако пазачът беше забелязал…

— Каква компания?

— Някакъв педераст и група проститутки.

— Кой беше педалът?

Дейв прегледа останалите файлове. Отнасяха се само до патенти. Нямаше да научи нищо. Изключи компютъра.

— Някакъв програмист. Работи в „Америкън Интердайн“.

— Името?

— Ами, видях картата му… Ама… По дяволите, забравих.

— На четиринайсетия етаж ли се качи? — изръмжа Рансъм.

— Не, на дванайсетия. В компютърната зала. Виж какво, Червеношийка, той беше истински педераст. Изобщо не отговаряше на описанието и…

— Бекас, следиш ли разговора?

— Да.

— Слез на дванайсетия етаж и провери онзи. Поддържай връзка през цялото време.

— Тръгвам веднага, Червеношийка.

Дейв очакваше това. Вече беше включил пет-шест монитора. Разхвърля хартия за принтер на едно от бюрата в компютърната зала, разхлаби възела на вратовръзката си и си придаде делови вид.

— Скорец.

— Да, сър.

— Разкажи ми всичко дума по дума.

— Ами, това стана точно след като поех дежурството. Видях, че педито тича към входа. Гонеха го половината нюйоркски курви. Влезе и те след него. Твърдеше, че се опитват да го ограбят. Мисля, че имаше право. Онези кучки много се бяха настървили.