Джо Гарбър - Хайка

Бръсначът на Шарлийн разцепи въздуха до лицето на Дейв. Той се дръпна вляво. Проститутката едва се държеше на краката си. Можеше лесно да я повали.

Но после ще трябва да се справиш и с останалите. Остави я. Другите няма да се приближат, докато мислят, че тя владее положението.

— Движиш се много бързо за един лигав педал — изсъска Шарлийн и пак замахна с бръснача.

Този път за малко не те уцели.

Биваше я. Дейв трябваше да предприеме нещо.

Бръсначът се извиси отново, проблесна и раздра ризата му.

Не можеше да рискува да извади пистолета. Стреляше ли по Шарлийн, нямаше да може да се скрие в сградата. Днес ъгълът на 15-та улица и Парк Авеню бе станал център на твърде много вълнения — заплаха за бомбен атентат, убийства на дванайсетия етаж и самоубийството на Бърни. Още един инцидент и полицията щеше да дотърчи.

Дейв отстъпи назад, като бавно и постепенно подмамваше Шарлийн да върви към него. Чу се тътрене на крака. Някой й идваше на помощ.

Сега или никога.

Дейв залитна наляво, сякаш се опитваше да избяга. Шарлийн се придвижи с грациозността и скоростта на танцьорка на танго. Бръсначът се изви дъгообразно и блесна на светлината на уличната лампа. Дейв се шмугна под ръката й. Китката й се удари в рамото му. Бръсначът издрънча на тротоара.

Дейв приклекна. Инерцията на жената я пренесе над рамото му. Той протегна крак и я ритна по глезена, като същевременно се изправи. Шарлийн загуби равновесие, падна и се претърколи. Дейв сграбчи ръката й и я изви, прибавяйки ускорение.

Беше страхотна гледка. Зрелищна. Шарлийн се завъртя като перка, обърна се във въздуха на 270 градуса и се сгромоляса по лице на тротоара. Надигна глава и изплю кръв.

Дейв хукна да бяга. Бандата зад него започна да вие.

Затича се по Парк Авеню и стигна до алеята пред сградата, преди приятелите на Шарлийн да съберат смелост да го последват. Някой хвърли консерва по него. Тя отскочи от крака му и издрънча на асфалта. Дейв продължи да бяга.

За неудоволствие на строителните организации и раздразнение на предприемачите, в централната част на Ню Йорк е задължително пред небостъргачите да има достатъчно широко пространство. Единствено поради тази причина пред сградата, където работеше Дейв, имаше площад, ограден с мраморни саксии. От време на време собствениците се опитваха да засадят храсти в тях, но растенията загиваха, отровени от въздуха и задушени от мръсотията.

Дейв прескочи едната саксия и се втурна към входа.

От двете страни на площадката имаше фонтани. Но в края на 80-те бездомното население започна да ги използва като бани на открито. Управата източи водата и издигна огради от вериги около тях.

Някой се спъна в оградата. Дейв се устреми към стъпалата, взе ги с един скок и се блъсна в прозореца. Нощният пазач чу шума, вдигна глава и стана от стола.

Двете стъкла, които бяха строшени по време на евакуацията, бяха заменени с шперплат. Дейв мина покрай тях. Пред него бяха въртящите се врати. Първата беше затворена и пред нея беше опъната жълта лента. Дейв се хвърли към втората.

Бутна я. Нищо. На стъклото имаше надпис: „След двайсет и един часа използвайте главния вход“.

Шайката се приближаваше. Предвождаше я една жена. Тя размахваше бутилка със счупено гърло и пищеше като дух, който вещае смърт.

Дейв отвори вратата на главния вход. Пазачът беше станал и държеше един от радиопредавателите на Рансъм. И той беше от неговите хора.

Дейв извиси уплашен глас. Не беше трудно.

— Помощ!

Затича се към будката на пазача. Погледна през рамо.

Шайката вече наброяваше над десет човека. Бяха съвсем близо до него.

Дейв извади картата от портфейла си и я размаха пред пазача.

— Моля ви! Аз работя тук! Трябва да съм дежурен. Онези животни искат да ме убият!

Очите на пазача се стрелнаха към приближаващата се тълпа. После пак погледна Дейв и не хареса онова, което видя. Онази сган обаче му се нравеше още по-малко. Бръкна под бюрото и извади автоматично самозареждаща се пушка със странно оформена цев.

И така модел 37. Отдавна не си виждал такава, приятелю.

Често срещано оръжие във Виетнам. Автоматично. Зарежда и изхвърля през един и същ страничен отвор. Цевта изстрелва патроните в красива широка дъга. Ако някой се крие в храстите, само обръщаш оръжието в тази посока. Патрон номер 4 извършва останалото. Тактическо полицейско оръжие за борба с масовите безредици, 12-ти калибър.

Пазачът насочи пушката към тълпата, която мигновено утихна.