Джо Гарбър - Хайка

— Пак е в едно от неговите настроения — усмихна се на Дейв Майк Аш, после се обърна към Тачър. — Какъв успех постигна днес, шефе?

Тачър го изгледа кръвнишки.

— Не си ли забелязал, че в тези упадъчни времена вече не е достатъчно самият ти да се чувстваш добре?

Гласът му се извиси — гърмящ от възмущение.

— Самоуважението вече не е достатъчно. Както и чувството, че си постигнал нещо. Достойнството и самомнението — също. Сега най-важното е не аз да съм добре, а ти да си зле!

— Калифорнийската комисия по човешкото достойнство… — започна сенаторът.

Тачър се приближи до него.

— Не мога да се чувствам добре, че съм жена, ако ти не се чувстваш зле, че си мъж. Не мога да се гордея, че съм чернокож, ако ти не се срамуваш, че си бял. Не мога да се уважавам, че съм хомосексуалист, ако ти не си притеснен, че си нормален. Толерантността е отживелица, тя е нещо старомодно и ние не я искаме. Равенството също — то е снизхождение в най-добрия случай, а всъщност е изнамерено, за да те унижава. Ако трябва да постигна вътрешна хармония и самоуважение, което е мое задължение, не е достатъчно да сме равни. Съвсем не! Единствено превъзходството ще ме направи щастлив. И за да съм сигурен, че са ме разбрали, ще заповядам да изгорят библиотеките ви, да пренапишат биографиите ви, да прочистят речника ви и ще дам на идеологическата полиция властта да ви принуди да бъдете етични в речите и поведението…

— Значи си приел онази покана да изнесеш лекция в университета, а? — прекъсна го Аш. — По дяволите, Скот, казах ти да не го правиш. Общуването с учени се отразява зле на кръвното ти налягане.

— Да, така е. Онези плужеци на софистиката се осмелиха да се заядат с мен, че съм употребил думата „индианец“. Обявиха ме за лицемер и простак, защото не съм използвал „туземен американец“ — най-коварния и нагъл расистки неологизъм, който е измислян досега, загатващ, че онези от нас, които произхождат от порядъчните чифликчии от Нова Англия, не сме истински американци…

— Говориш гръмки фрази, Скот.

Тачър размаха пурата и показа зъбите си.

— Разбира се. Това е прерогатив на възрастта ми, една от малкото радости, останали в есента на живота ми. Пък и като се имат предвид белите ми коси и черната ми репутация, това би могло да се очаква от мен. Аз съм само едно сприхаво старче и трябва да поддържам славата си на темерут.

— Последния път гласува за демократите.

Тачър го стрелна с начумерен поглед.

— Момент на слабост, грешка, която никога няма да се повтори.

Тачър се облегна назад, дръпна продължително от пурата и изпусна дима.

— Но да сменим темата, ако желаете. Аз съм само един нещастен старец и е най-добре младите да не ми обръщат внимание.

Аш погледна към тавана и разпери ръце в открита молба за вдъхновение.

Дейв предложи нещо по-различно.

— Разказвал ли съм ви за публичния дом в Донгхой?

Тачър изви гъстите си бели вежди.

— Да не би да е нещо свързано с войната във Виетнам?

— Да.

— Печална история. В резултат на протестите ми срещу нея президентът Никсън ме включи в списъка на враговете на Белия дом. Казвал ли съм ви това?

— Петдесет-шейсет пъти.

— В живота си човек има толкова малко постижения, с които може да се гордее. Но аз те прекъснах, Дейв. Моля те, разказвай.

Тъй като Скот Клеймор Тачър Трети беше пуритан и ненавиждаше мръсните думи, Дейв трябваше да внимава много, като описваше как ЦРУ, научавайки, че в град Донгхой ще се провежда среща между главнокомандващите от Северен и Южен Виетнам, тайно откупило публичните домове там и ги напълнило с хиляди заразени проститутки. Признавайки, че замисълът е нарушение на Женевската конвенция за забрана на биологическите оръжия, управлението треснало печат „Строго секретно“ върху операцията и не се посъветвало с никого — дори с Главното военно командване. За съжаление, армията научила чрез собствените си разузнавателни канали за предстоящата вражеска конференция и реагирала, като нанесла превантивен удар, завземайки града, преди да пристигне врагът.

— О, не! — изстена Тачър, който се досети какво бе станало.

— О, да — рече Дейв. — Шестстотин млади войници, които няма какво да правят в събота вечер, далеч от родината.

— Божичко!

Тачър започна да се смее толкова силно, че по лицето му потекоха сълзи.

— Вярно ли е това, Дейвид? Не си ли го измисли?

— Самата истина. Познавах агента от ЦРУ, който ръководеше операцията.

Дейв не спомена, че скоро след този случай човекът избяга от страната, защото една група за специални операции, предвождана от Джек Мамбата, бе обявила награда за главата му.