Джо Гарбър - Хайка

Първите пет процеса траят по четири дни и са насрочени през две седмици. Резултатите отговарят на очакванията.

Дейв прекарва дните и нощите си сам в офицерското помещение за ергени. Единственият път, когато посещава офицерския клуб, барманът отказва да му сервира. Колегите му не разговарят с него. Когато сутрин излиза да тича, всичко живо в униформа минава от другата страна на алеята. Той е напълно изолиран.

ПОЛКОВНИК НЮТЪН, ПРОКУРОР: Лейтенант, още сте под клетва.

ЛЕЙТЕНАНТ ЕЛИЪТ, СВИДЕТЕЛ: Тъй вярно, сър, съзнавам това.

ПРОКУРОРЪТ: Давали ли сте показания по този случай и преди?

СВИДЕТЕЛЯТ: Тъй вярно, сър, пет пъти.

ПРОКУРОРЪТ: Лейтенант, чухте ли обвиненията срещу полковник Кройтер?

СВИДЕТЕЛЯТ: Тъй вярно, сър.

ПРОКУРОРЪТ: На въпросната дата, около единайсет часа, вие сте били близо до село Лок Бан, република Виетнам, така ли?

СВИДЕТЕЛЯТ: Тъй вярно, сър.

ПРОКУРОРЪТ: Кой командваше вашата част?

СВИДЕТЕЛЯТ: Полковник Кройтер, сър.

ПРОКУРОРЪТ: Опишете поредицата от заповеди, лейтенант.

СВИДЕТЕЛЯТ: Дадохме жертви, сър. Капитан Фелдман и лейтенант Фулър бяха евакуирани по въздуха предишния ден, заедно с още трима офицери. Полковникът и аз бяхме единствените останали офицери. Полковник Кройтер ми заповяда да поема командването на екип „Алфа“, а той предвождаше екип „Бейкър“. Сержант Мълинс отговаряше за екип „Чарли“.

ПРОКУРОРЪТ: Какво намерихте, когато пристигнахте в Лок Бан?

СВИДЕТЕЛЯТ: Много малко, сър. То беше само едно село, дузина колиби насред оризището. Нашите хеликоптери тъкмо бяха излетели…

ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ ФИШЪР, ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ: Дванайсет колиби, така ли?

СВИДЕТЕЛЯТ: Съжалявам, сър. Всъщност преброихме петнайсет.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩИЯТ: Бъдете точен, лейтенант. Занимаваме се с углавно престъпление.

ПРОКУРОРЪТ: Продължавайте.

СВИДЕТЕЛЯТ: Повечето селяни бяха на полето и работеха. Не ни обърнаха много внимание, когато се приземихме. Сякаш бяха виждали всичко това и преди. Сержант Мълинс и хората му ги обкръжиха и ги подкараха към колибите. Знаехме, че вражеският патрул…

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩИЯТ: Бунтовници или северновиетнамци?

СВИДЕТЕЛЯТ: Докладваха ни, че са от Националния фронт за освобождение на Виетнам, сър. Знаехме, че предишния ден в този район е бил забелязан техен патрул, затова попитахме селяните дали са забелязали някакво раздвижване.

ПРОКУРОРЪТ: Какво ви отговориха?

СВИДЕТЕЛЯТ: Нищо, сър. Отрекоха да са виждали други войници, освен нас.

ПРОКУРОРЪТ: Как реагира полковник Кройтер на това?

СВИДЕТЕЛЯТ: Благодари им и даде на селския вожд кашон „Уинстън“, сър.

ПРОКУРОРЪТ: А сержант Мълинс?

СВИДЕТЕЛЯТ: Сержант Мълинс беше ядосан, сър. Искаше да приложим по-твърда техника на разпит. Когато полковник Кройтер му заповяда да не го прави, той препоръча да опожарим селото.

ПОЛКОВНИК АДАМСЪН, СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ: Лейтенант, употребихте израза „по-твърда техника на разпит“. Бихте ли пояснили?

СВИДЕТЕЛЯТ: Мъчения, сър.

ПРОКУРОРЪТ: Лейтенант, беше ли тази „по-твърда техника на разпит“ нещо обичайно във вашата част?

СВИДЕТЕЛЯТ: Не, сър, не бих казал.

ПРОКУРОРЪТ: Но я прилагахте.

СВИДЕТЕЛЯТ: Тъй вярно, сър, понякога.

ПРОКУРОРЪТ: Кой го правеше?

СВИДЕТЕЛЯТ: Главен сержант Мълинс, сър.

ПРОКУРОРЪТ: По заповед на полковник Кройтер ли?

СВИДЕТЕЛЯТ: Не, сър. Нито с негово разрешение. Сержант Мълинс, сър… Ами, той превишаваше правата си. Полковник Кройтер го мъмри няколко пъти и две-три седмици след инцидента в Лок Бан се опитваше да отстрани сержант Мълинс от сраженията. Според мен се притесняваше, че сержант Мълинс е стигнал твърде близо до Секция 8.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩИЯТ: За стенограмата, Секция 8 е освобождаване от служба поради психическо разстройство или физическа негодност, които не могат да бъдат лекувани по време на активна военна служба.

ПРОКУРОРЪТ: Спомняте ли си и можете ли да цитирате думите, разменени тогава между полковник Кройтер и сержант Мълинс?

СВИДЕТЕЛЯТ: Не дума по дума, сър. Но си спомням същността на спора. Сержант Мълинс беше убеден, че селяните лъжат и помагат на Националния фронт за освобождение на Виетнам. Полковник Кройтер му каза, че няма доказателства и че хората му се виждат мирни селяни. Сержантът продължи да твърди, че те са лъжци, като всички виетнамци. Ако заплашел с нож жената на вожда, онзи щял да каже истината. Полковникът му заповяда да се откаже от тази идея и нареди да се оттеглим. Докато напускахме селото, сержант Мълинс заяви, че ако селяните лъжат, ще се върне. Щял да ги разпъне един по един на стените на колибите им. Крещеше им, сър. Непрекъснато викаше.