Джо Гарбър - Хайка

ПРОКУРОРЪТ: Преди да преминем към събитията от вечерта, лейтенант, искам да ви попитам дали сте имали дрязги с полковник Кройтер по този или по други въпроси.

СВИДЕТЕЛЯТ: Не, сър. Ако позволите да кажа, мисля, че полковникът е прекрасен човек и командир. Уважавам го и винаги ще го уважавам.

ПРОКУРОРЪТ: Тогава не е имало лоши чувства…

МАЙОР УОТЪРСЪН, ЗАЩИТНИК: Клиентът ми желае да направи изявление.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩИЯТ: Обвиняемият не…

ПОЛКОВНИК КРОЙТЕР, ОБВИНЯЕМ: Искам да кажа нещо.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩИЯТ: Седнете, полковник. Това е заповед.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Какво ще ми направите — ще ме изправите пред военния съд ли?

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩИЯТ: Полковник…

ОБВИНЯЕМИЯТ: Ще кажа само едно, генерале, независимо дали ви харесва, или не. Лейтенант Елиът е най-честният офицер, който е служил при мен.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩИЯТ: Това не е във ваша полза, полковник. Спокойно.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Между нас никога не е имало и няма да има лоши чувства.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩИЯТ: Казах ви да се успокоите, полковник.

ОБВИНЯЕМИЯТ: И още нещо…

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩИЯТ: Съдът се оттегля за един час. Спрете проклетата стенографска машина, ефрейтор.

Дейв обикаляше по авенютата западно от Таймс Скуеър. За двайсетте години, през които бе живял в Ню Йорк, всеки кмет, поел длъжността, започваше управлението си с обещанието, че ще обнови този район, ще изгони долната измет и ще върне достойнството на квартала.

Но така или иначе никой не успя да го направи. Не че имаше някакво значение. И без това никой не вярва на кмета на Ню Йорк.

В този късен час активността намаляваше. Проститутките вече не обикаляха по маршрута си, а се бяха събрали на малки групи, стояха облегнати на нашарените с графити стени, пушеха цигари и се хвалеха със сводниците си. Самите сводници бяха слезли от безвкусните си коли и преговаряха за такива бартерни сделки, каквито изискваха условията на бизнеса им.

Кината, в които прожектираха порнографски филми, бяха затворени, но баровете още работеха и крещящите неонови светлини канеха неблагоразумните глупаци да влязат. Вратите периодично се отваряха, за да приемат или изхвърлят нощните птици, които може би щяха да се приберат необезпокоявани вкъщи — но само защото хищниците вече бяха преситени от плячката.

Повечето наркомани също си бяха отишли. Почитателите на заведения от рода на „Момичета! Момичета! Момичета!“ и „Полов акт на живо“ също не бяха на улицата. Неколцина моряци, скупчени един до друг за по-безопасно, се препъваха пиянски по тротоара. Три момчета бяха оградили трио отегчени проститутки. Едното най-после събра смелост и пристъпи напред. Проститутките започнаха да се хилят. Дейв продължи нататък.

Спря на червения светофар. До него застана една полицейска кола. Шофьорът го погледна, сетне отново се вторачи в улицата.

Много добре. Дори не те погледна втори път. Избръсването и изрусяването беше прекрасна идея. Дори аз го признавам.

Стомахът на Дейв къркореше. Не беше ял от четиринайсет часа. Измъчваше го глад и още по-лошо — умората го надвиваше. Нуждаеше се от кафе — колкото по-силно, толкова по-добре.

По средата на 44-та улица имаше денонощно кафене. Дейв паркира между един боклукчийски камион и мандаринено-оранжевата кола на някой сводник.

Преди три години двамата с Хелън бяха ходили в Танзания да снимат дивите животни. Седнали в огромната тойота, туристите не спираха да възклицават, докато минаваха покрай ловуващите лъвове, дебнещите леопарди и хилещите се ехидно хиени, опръскани с кръв. Животните се бяха заели енергично с кървавото си занимание, без да обръщат ни най-малко внимание на пътниците. Нямаше и да го направят — освен ако някой от закръгленичките розови двуноги не слезеше от камиона. Това би променило естеството на взаимоотношенията. Излезеш ли от превозното средство, мигновено се превръщаш в къс месо.

Едва стъпи на тротоара и две проститутки се приближиха до него. Едната беше облечена в блуза на дупки, през която се виждаше всичко, и клин с цвят на лимонов сладкиш. Другата носеше блузон с Мики Маус и жълто-зелена мини пола.

Цитрусовите цветове явно са на мода сред жените със съмнителна репутация.

Онази с клина започна да говори. Втората я докосна по рамото и й прошепна нещо. Първата кимна и изгледа състрадателно Дейв.

— Сбъркал си квартала, сладур. Номерата, които търсиш, ги правят на Трето Авеню.

Дейв отвори широко уста. Двете проститутки отминаха.