Джо Гарбър - Хайка

Старият номер с изгасянето на лампите. Онези типове са чели прекалено много Робърт Лъдлъм. Ако са достатъчно добре обучени, ще има още двама на трийсет и втория етаж. Стандартна тактика на засада, точно по учебника.

Идеята беше да го заклещят между трийсет и втория и трийсет и третия етаж. Двама стрелци горе и двама долу. Техническият термин беше „кръстосан огън от фланговете“. Жертвата става на кайма.

Което означава, че вълнението ще започне, когато стигнеш до средата на следващия ред стъпала.

Дейв изкачи последните няколко стъпала към трийсет и втория етаж. Стъпките му отекваха по цимента. Двамата мъже, скрити в тъмнината, знаеха, че идва. Щяха да го чуят, да го проследят и да зашепнат по предавателите.

Откога ли стоят там и се ослушват? Дали са имали време да повикат още хора?

Дейв видя противниците си. И двамата се бяха долепили до стената и държаха къси и застрашителни щурмови пушки.

АР-15? Не, друг вид. С по-голям пълнител и повече патрони.

Дейв спря и затаи дъх. Измъкна ризата от панталона и избърса лицето си с нея.

— Мразя тези проклети стълби — измърмори той достатъчно силно, за да го чуят.

Единият от мъжете приближи предавателя до устата си.

Идиот. Не можеш едновременно да дърдориш по предавателя и да насочиш оръжието. На нищо ли не са ви научили?

Дейв сви рамене и продължи да се изкачва. Двамата мъже на следващия етаж нямаше да стрелят. Искаха да бъдат сигурни, че ще го уцелят, а единственият начин да сторят това беше като го подложат на кръстосан огън. Стрелбата щеше да започне едва когато Дейв стигнеше площадката между трийсет и втория и трийсет и третия етаж. Беше убеден в това.

Ала увереността не му помогна. Сърцето му биеше като обезумяло и изведнъж се задъха. На челото му избиха капки пот. Мускулът под лявото му око започна да потрепва неудържимо. Коленете му се огъваха. Пушеше му се.

Има моменти, когато напълно съзнателно влизаш в капана. Понякога го правиш, защото това е единственият начин да избегнеш противника, а друг път, защото единственият начин да постигнеш целта си е да дръпнеш пружината на капана. Но в повечето случаи — за да сложиш стръвта в приготвения от теб капан.

Което съвсем не улеснява нещата.

Ръцете му трепереха. Полагаше съзнателни усилия да не извади пистолетите.

Дейв продължаваше да се изкачва. Едно стъпало. Две. Три. Четири…

Появи се само за миг. Мъжете на трийсет и третия етаж не го видяха повече. Те бяха насочили оръжията си към площадката на осем стъпала пред него и го чакаха да сгреши. Онези зад вратата напрягаха мускули и се готвеха да изскочат. И двата екипа знаеха коя е мишената им. Очакваха я с нетърпение и вероятно си мислеха как, когато всичко свърши, ще се потупват по гърба, ще се шегуват, ще запалят цигари и ще се уверяват взаимно, че случаят Дейвид Елиът не е бил особено трудна задача.

Дейв сложи ръка на парапета — студен, кух и цилиндричен.

Пое дълбоко въздух.

До партера имаше трийсет и два етажа. Не успееше ли, край на всичко.

Дейв прескочи стълбището и отсрещните перила и се приземи на пръсти. Скокът беше къс и лесен — само миг на опасност.

— Мамка му! — чу се глас отгоре.

Патрони обсипаха бетонната площадка, на която бе стъпил. Но Дейв вече не беше там.

Вкопчи се в перилата и хукна надолу. Взимаше по две-три стъпала едновременно. Трябваше да мине покрай следващата площадка. Ако беше още на стълбите, водещи към трийсет и втория етаж, хората зад него щяха да видят прекрасния му гръб.

Аварийната врата се отвори с трясък. По бетона отекнаха стъпки.

Дейв прекрачи перилата и скочи. Градушка от куршуми раздра въздуха около него.

— Мръсно копеле! — отчаяно изкрещя някой.

Дейв Елиът бягаше.

— Тук Чапла! Той е на трийсет и първия… на трийсетия… Слиза надолу! Къде сте? Какво? На западното стълбище, задник такъв! Веднага отивайте там!

Някой изпразни един-два пълнителя надолу по стълбището. Куршумите се удариха в стените и разпръснаха парченца бетон. Дейв почувства пареща болка в рамото.

Хората на Рансъм препускаха надолу по стълбите и стреляха. Навсякъде рикошираха куршуми.

Стандартна оперативна процедура. Ако не можеш да уцелиш мишената с един-единствен изстрел, обсипи го с куршуми.

Дейв прескочи още едни перила. Под брадичката му изсвири куршум. Той изтръпна. Някъде долу се отвори врата. Друга група мъже хукнаха нагоре. Опитваха се да го притиснат.

Двайсет и шести етаж. Остава още един.

Дейв се подхлъзна, подпря се и се изправи. Вече беше там, където искаше — на двайсет и петия етаж.