Джо Гарбър - Хайка

Има шестнайсет прости числа по-малки от петдесет. Дейв заложи капани на аварийните стълби на шестнайсет етажа. Шестнайсет на източното стълбище, шестнайсет на западното и шестнайсет на южното.

Инструкторите в лагер Пи бяха изтъкнали значението на простотата. Сполучливият капан е простият, направен така, че да причини максимум ефект с минимален брой подръчни материали. Както във всяко начинание, така и в изкуството на мръсните номера, простотата е най-великата мъдрост.

Дейв уважаваше простотата. Неговите капани — „шегички“, както ги наричаха инструкторите — включваха парчета тъмнозелен телефонен кабел, опънат ниско над горните стъпала, кофи, пълни с хлъзгав течен сапун, поставени в ъглите, откъдето лесно можеха да бъдат взети от един бягащ човек, ведра с лепкав бързо втвърдяващ се цимент, готови да бъдат катурнати, контейнери, пълни със запалителен промишлен почистващ разтвор, сложени на леснодостъпни места, тежки жици, внимателно увити около тръбопроводите така, че да могат лесно да се размотаят, евтини ножове за отваряне на пликове, прикрепени с изолирбанд на островърхи групи по три, привидно безобидни купчини хартия, постлани върху две от площадките на стълбищата, размотан от пожарния кран и опънат по стълбите на пет етажа маркуч, три метални кутии с мастило за копирна машина, готови да изригнат, заслепяващ черен прах и някои други неща.

Преподавателите му биха се гордели с него.

Дейв се съмняваше дали всичките му капани ще влязат в употреба. Много от тях може би нямаше да бъдат задействани. А що се отнасяше до останалите, те най-много можеха да счупят някой крайник или да разкъсат плътта. Повечето бяха поставени само като препятствие и не бяха предназначени да убиват. Целта беше да забави Рансъм и хората му.

От друга страна, приятелю, ако искаш да причиниш истински неприятности…

В килера на чистачките Дейв намери пет големи кашона с по двайсет бутилки амонячен почистващ препарат.

Амонякът е често използвано вещество. Употребяват го за миене на прозорци, за обеззаразяване на тоалетни и за излъскване на порцелан. Той е обикновена съставна част на всяко домакинство.

В лагер Пи бяха научили Дейв как да използва такива домакински препарати. Той знаеше, че всеки кухненски килер представлява арсенал от отрови, запалителни смеси и експлозиви. Съчетани в съответните пропорции, не малка част от тях се превръщаха в смъртоносни оръжия.

Смесен с йод, шишенца от който има във всяка служебна аптечка, амонякът образува утайка от малки кристали от азотен трийодид. Третирани по подходящ начин и изсушени, те се превръщат във вещество с търговска стойност. Продават го под друго име, добре познато в минната промишленост, като идеално средство за взривяване на рудни жили. Единственият проблем на това вещество е неговата неустойчивост. Само трийсет килограма налягане, упражнено върху кристалите и…

Бум! — самодоволно се изкикоти ангел — пазителят на Дейв.

Малко след 18 часа Дейв влезе в капана.

Докато залагаше „шегичките“ си, той стигна до извода, че главорезите на Рансъм стоят настрана от стълбите. Достатъчно беше да охраняват изходите на приземния етаж. Освен това пушачите — прокудени от кабинетите си, прокажените на двайсетия век — излизаха на стълбището, за да се насладят на една скришна и срамна цигара. Докато присъствието на един телефонен техник, разнасящ жици нагоре-надолу по етажите, беше незабележимо за пристрастените към никотина, то патрулиращите главорези неизбежно биха се усъмнили.

Ако беше на мястото на Рансъм, Дейв би заповядал на хората си да стоят далече от стълбищата, дори след като работният ден бе свършил. За съжаление работното време наистина бе изтекло и някои от хората на Рансъм започваха да стават игриви. Дейв се зачуди дали шефът им знае какво са намислили. Вероятно не. Човек като Рансъм никога не би одобрил такъв нескопосно приготвен капан. Той беше несъвместим с професионалните изисквания на Рансъм. Дейв също го намери за достатъчно аматьорски, за да бъде опасен.

Вече никой не може да ти помогне.

Двама от хората на Рансъм бяха застанали на западното стълбище. Бяха се свили в ъгъла на трийсет и деветия етаж, близо до аварийния изход. Единият, който несъмнено се мислеше за много хитър, беше изключил луминесцентното осветление над вратата. Циментовата площадка, студените сиви стени и изходът бяха потънали в мрак.

Издадоха ги сенките. Ако бяха оставили осветлението, Дейв щеше да ги забележки, едва когато станеше твърде късно.