Джо Гарбър - Хайка

Разузнаването имаше свои закони и беше способно да извършва зловещи опити върху военни и цивилни. В края на краищата това се правеше заради интересите на американската национална сигурност и заради увереността — нещо, в което всички вярваха, — че руснаците се занимават със същото. Какво от това, че пострадаха няколко лабораторни плъха или шепа мъже в униформи? Толкова ли бе висока тази цена, за да се осигури запазването на демокрацията? Всъщност, когато през 70-те неколцина сенатори научиха за тези операции и публично изразиха негодуванието си, бяха възмутени и не малък брой от виновниците. „Защо се вдига толкова голям шум? Ние само си вършим работата, за която ни плащат. Не можете да ни обвините! Правим го за добро!“

И сега Рансъм бе съчинил тази необикновено коварна лъжа, още по-подла, тъй като беше правдоподобна. Тя му гарантираше, че всички, които познават Дейв и могат да му помогнат, заставаха на страната на Рансъм. Нещо повече, тя караше дори самия Дейв да се съмнява в себе си.

Знаеш ли, може да е истина.

Знам. Господ да ми е на помощ.

Дейв потрепери, отчаян от прозрението, че сега е съвсем сам. Нямаше с кого да поговори. Никой не би го изслушал. Съпругата, синът и приятелите му вярваха не на него, а на лъжите на Рансъм. Всички бяха против Дейв. Не можеше да се довери никому.

Точно от това са изтъкани стряскащите кошмари, зародишът на лудостта и обърканите и нездрави мисли, които карат уравновесените някога хора да надничат нощем под леглото, да подозират, че телефонът им се подслушва и след време да си внушават, че злите сили контролират всяко тяхно действие. В едни случаи това беше правителството, в други — Тристранната комисия, в трети — извънземните. Не вярваш на никого, защото всеки е един от Тях или Техен агент. И скоро започваш да пишеш дълги писма до редакторите на „Сайънтифик Америкън“. А може би не правиш дори това, защото вероятно редакторите също участват в заговора. Замисляш се дали да не облепиш стаята си с алуминиево фолио, за да се предпазиш от радиацията, а нощем обикаляш по улиците и рисуваш със спрей мистични символи по стените, за да прогониш злите духове, като непрекъснато дърдориш със себе си, а бръщолевенето е понятно само за теб и никой друг. Накрая събираш багажа си и започваш да търсиш някое тъмно място, където да се скриеш до зазоряване, защото Те са там, търсят те и искат да те разпънат на кръст…

Психиатрите наричат това параноя и когато състоянието ти се влоши, те затварят в лудница.

Защото онези, които мислят, че всеки иска да ги убие, могат да бъдат опасни.

Ако имаше малко късмет, Мериголд Фийлдс Коен, която вероятно бе зачената в онова лято, когато той язди по високата планина Сиера и спа на брега на идеалното зелено и незабравимо езеро, може би още беше в безсъзнание. Ако беше така, тя нямаше да е чула думите на сина му и щеше да използва диктофона, когато настъпеше моментът Дейв да избяга.

Той не искаше нищо повече, освен да не се натъква на Рансъм и хората му. Но ако станеше нещо, преди Мардж да е пуснала записа, Дейв трябваше да има карта и маршрут за бързо бягство. Засега бе успял да се справи с преследвачите си и бе заложил на дефанзивната игра. Дойде обаче време да промени тактиката си. Освен това дължеше нещо на Рансъм, защото бе намесил сина му в цялата история. Всъщност му дължеше много неща.

1, 2, 3, 5, 7, 11, 13, 17, 19, 23, 29, 31, 37, 41, 43, 47.

Прости числа. Ако ги разделиш на всяко друго число, освен на единица или на собствената им стойност, се получава дроб. Простите числа са неизчерпаем източник на вдъхновение за математиците и с тях се смята лесно — още повече, ако се интересуваш само от по-малките от петдесет.

Професор Роб казваше: „Господа, представяте ли си в какво неприятно положение би се оказал един саботьор, ако попадне в собствения си капан? Представете си, че лежите сред димящите отломки с откъснат крак или с изкормени вътрешности. Замислете се колко огорчени бихте се чувствали, ако знаете, че самите вие сте нагласили адската машина, която ви е ранила. Господи, няма ли да се изчервите? Вих казал, че това е едно от най-стъписващите преживявания в живота. За да избегнете такива досадни и унизителни моменти, днес ще ви преподам малко аритметика. Ще обсъдим и ще научим някои прости математически прогресии. Тези формули са много полезни за определянето на мястото, където може да сте приготвили малка лудория за назидание на противника.“