Джо Гарбър - Хайка

В пресата изтече достатъчно информация, за да разтревожи съответните власти. Но те бяха още по-обезпокоени от лейтенант Дейвид Пери Елиът.

Затова, когато настъпи денят на военния съд, Те (с главно „Т“) решиха да действат бавно, предпазливо и изключително потайно.

В резултат на протакането на Дейв не му остана нищо друго, освен времето. Затворен бе в базата и му бе забранено да контактува с външния свят. С изключение на маниакалните ежедневни физически упражнения, единственото му развлечение бе четенето.

Той не обичаше да чете. Гимназията го принуди да погълне задължителната литература — внимателно подбрана, за да демонстрира, че четенето е тъпа работа. В колежа нямаше време за друго, освен за учебниците. Кариерата му след това също не включваше четене през свободното време.

Но през месеците, докато чакаше да започне процесът, той нямаше друго занимание и четеше каквото му попаднеше.

Два цитата се врязаха в паметта му. Единият от Хирам Юлисийс Грант, а вторият от Марк Твен.

„Опитът доказва, че човек, противопоставящ се на война, в която участва цялата нация — справедлива или не, — заема незавидно място в историята. По-достойно е такъв човек да защитава войната, епидемиите и глада, а не да бъде пречка на вече започнатите бойни действия.“

А ето какво пише добрият Сам Клеменс:

„Патриотизмът си е патриотизъм. Прозвището «Фанатизъм» не го унижава. Макар да е политическа грешка, това не му влияе. Достойно, благородно и привилегировано е патриотизмът да държи главата си високо изправена и да гледа народите в очите.“

Оттогава Дейвид Елиът четеше и препрочиташе Марк Твен.

Скрит зад заключената врата на телефонната централа, Дейв започна да обсъжда положението с циничния си ангел — пазител.

Да преценим фактите, а? Може да измислиш нещо. Дори да намериш начин да спасиш кожата.

Едва ли.

Да, но и без това няма какво друго да правиш. Ето защо първият въпрос е какви са Рансъм и неговите хора?

Дейв отговори наум: „Знам само името му и откъде е. Специализирани операции. Война под прикритие. Досущ като мен — военен, но не изцяло под командването на армията.“

Друго?

Умее да оцелява. Пилоти — камикадзе не са необходими. Не ни трябват герои. Това ни повтаряше Джек Мамбата.

Умен и има инстинкт за самосъхранение. Задължително условие в оня бизнес. И така, какво още знаеш?

Не много. Когато войната свърши, повечето от нас се върнахме в домовете си, зарязахме оръжията и се опитахме да продължим да живеем. Някои останаха в армията или на други подобни длъжности.

Тогава Рансъм може би е агент на федералното разузнаване?

Не. Защо някой правителствен служител ще иска да ме убива? Аз нямам нищо общо с политиката. Не подписвам петиции, не членувам в разни организации, дори не гласувам. Не съм разговарял с правителствен служител от двайсет и пет години.

А преди това?

Невъзможно. Ако искаха да ми затворят устата, щяха да го направят тогава. Защо да чакат толкова време? Освен това миналото е история. Вече на никой не му пука.

Може би да, а може би не. А щом Рансъм не е федерален агент, какъв е тогава?

Кой знае? Вероятно наемник. След войната някои станаха наемници, доверени съветници на диктаторите в Сингапур, Ирак, Еквадор и другаде. Една година ги споменават в някоя история за Чили или Южна Африка, а на следващата чувам, че са в Етиопия или Гватемала. Самият полковник Кройтер Мамбата създаде своя фирма — „Уор Дог Инкорпорейтид“.

Мислиш ли, че Кройтер е изпратил Рансъм? И че след всичките тези години Джек Мамбата си разчиства сметките?

Не. Реши ли да изплаща стари дългове, Джек ще го направи сам. Не че това ме утешава.

Е, и?

Все още съм в неведение.

Мафията?

Едва ли. Бизнесмените имат вземане-даване с гангстерите само във филмите. Бърни Лийвай е последният човек, който би се замесил с тях. Той е най-етичният бизнесмен, когото познавам.

А Хари? Той беше защитник на оня тип Джоуи, мафиотския главатар от Ню Джърси?

Хари Холиуел може да стане адвокат на гангстери, но не и да участва в игрите им.

Рансъм спомена, че е чел досието ти.

Да, и подхвърли, че съм служил честно почти до края. Това означава, че знае цялата история. Но документите по делото бяха запечатани с надпис „Строго секретно“ и прибрани в подземията на Върховния военен съд. Никой не би получил достъп до тях, освен ако няма разрешение от службите за сигурност.

Още една загадка — не Рансъм, а Бърни беше готов да натисне спусъка. Какво мислиш за това?