Кен Фолет - Опасно богатство

Реши, че сега не е най-точният момент да повдига въпроса пред Джоузеф. Възможно бе темата за Хю да предизвика разногласие, а тя искаше съпругът й да е в добро настроение за партито.

— Остани тук още няколко минути, ако искаш — предложи му. — Засега само Арнолд Хобс е пристигнал.

— Така и ще направя, стига ти да нямаш нищо против — отвърна той.

Тя предпочиташе да прекара известно време насаме с Хобс. Хобс бе редакторът на едно политическо списание, „Форум“. По принцип то защитаваше позицията на консерваторите, които бяха на страната на аристокрацията и църквата — и се противопоставяше на либералите, партията на предприемачите и търговците и на методистите. Пиластрови бяха едновременно делови хора и методисти, само че на власт бяха консерваторите.

Срещала се бе само веднъж или два пъти с Хобс и предположи, че сигурно е бил изненадан, когато е получил поканата й. Въпреки това бе сигурна, че ще приеме. Едва ли получаваше покани за много приеми в домове, богати като този на Огъста.

Хобс бе в интересна позиция. Той разполагаше с власт, защото списанието му се четеше от много хора и бе уважавано; същевременно беше беден, защото от издаването му не печелеше много. Това съчетание го поставяше в неловко положение — и същевременно бе идеално за целите на Огъста. Той разполагаше със средствата да й помогне и можеше да бъде купен.

Съществуваше само една евентуална спънка. Огъста се надяваше Хобс да не държи на високоморални принципи — това би го направило безполезен за нея. Ако обаче го бе преценила правилно, той щеше да е склонен да се продаде.

Огъста бе нервна и напрегната. Остана за миг пред вратата на салона, като си повтаряше: „Успокой се, госпожо Пиластър, добра си в това!“. След минута се поотпусна и влезе.

Хобс нетърпеливо се изправи да я посрещне. Той бе неспокоен, схватлив мъж, с нервни и насечени като на птица движения. Огъста прецени, че фракът му е на поне десет години. Тя поведе госта си към уютното кътче за сядане край еркерния прозорец. Искаше да създаде у него усещане за близост, макар да не бяха стари приятели.

— Кажете ми каква пакост сторихте днес — попита закачливо. — Смъмрихте господин Гладстоун? Разнищихте политиката ни в Индия? Критикувахте католиците?

Той се вгледа в нея през зацапаните си очила.

— Писах за Градската банка на Глазгоу — отвърна той.

Огъста се намръщи.

— Това е банката, която фалира наскоро.

— Същата. Както знаете, много от шотландските професионални съюзи са напълно разорени.

— Май си спомням, че чух нещо по въпроса — отбеляза тя. — Съпругът ми спомена, че за „Глазгоу“ от години се знае, че не е особено стабилна.

— Не го разбирам — възбудено заяви той. — Хората знаят, че някоя банка не е сигурна, и въпреки това й се позволява да продължи дейността си, докато фалира и хиляди хора загубят всичките си спестявания!

Огъста също не разбираше причината за това. Всъщност тя не знаеше нищо за бизнеса. Имаше обаче други способности и сега видя възможност да насочи разговора натам, накъдето искаше.

— Може би просто световете на търговията и управлението са твърде отдалечени един от друг — отбеляза.

— Сигурно е така. Ако имаше по-добра комуникация между деловите хора и държавниците, подобни катастрофи нямаше да се случват.

— Чудя се… — Огъста замълча, сякаш разсъждаваше над идея, която току-що й е хрумнала. — Чудя се дали човек като вас би обмислил възможността да стане директор на една-две компании.

Той отвърна учудено:

— Да, бих го направил.

— Нали разбирате… малко непосредствен личен опит в ръководенето на някое бизнес предприятие би ви помогнало, когато пишете статиите си за света на търговията.

— Несъмнено.

— Печалбата не е значителна — сто или двеста лири на година, в най-добрия случай. — Видя, че очите му светват. За него това бяха много пари. — Но пък и задълженията са съвсем скромни.

— Това е наистина много интересна идея — отбеляза Хобс.

Огъста забеляза какви усилия полага, за да прикрие въодушевлението си.

— Съпругът ми би могъл да го уреди, ако действително ви интересува. Непрекъснато му се налага да препоръчва членове за управителните съвети на разни компании, към които проявява интерес. Обмислете го и ми кажете, ако желаете да му спомена няколко думи.

— Добре, така и ще направя.

„Дотук добре“, помисли си Огъста. Размахването на примамката обаче бе лесната част. Сега трябваше да го закачи на кукичката. След миг подхвърли замислено: