Кен Фолет - Опасно богатство

На масата от лявата си страна бе настанила Майкъл Фортескю — представителен млад мъж с амбиции в политиката. За него се говореше, че е близък с министър-председателя Бенджамин Дизраели, който бе получил благородническа титла и сега се наричаше лорд Бийкънсфийлд. Фортескю бе вторият от тримата, от чиято помощ се нуждаеше Огъста, за да издейства титла на Джоузеф. Той не бе така умен като Хобс, но бе по-изискан и самоуверен. Огъста бе подчинила Хобс на волята си, предизвиквайки у него нещо близко до страхопочитание, но с Фортескю трябваше да приложи различна тактика. Налагаше се да го очарова и съблазни.

Дякон Мейпъл каза молитвата и Хастед наля вино. Нито Огъста, нито Джоузеф пиеха вино, но на гостите си предлагаха. Докато сервираха бульона, Огъста се усмихна сърдечно на Фортескю и попита с тих, задушевен тон:

— Кога ще ви видим в парламента?

— Иска ми се да знаех — отвърна той.

— Всички казват, че сте чудесен млад мъж с блестящи перспективи, както сигурно знаете.

Той бе доволен от ласкателството й, но се и засрами.

— Не, не мисля, че съм чувал подобно нещо.

— Освен това изглеждате много добре, което винаги е от полза.

Той направо се стресна. Не бе очаквал домакинята да флиртува с него — но очевидно нямаше нищо против.

— Не би трябвало да чакате общите избори — продължи тя. — Защо не участвате в извънредните избори за заместници? Едва ли ще е трудно да го уредите — твърди се, че премиерът се вслушва в думите ви.

— Много сте любезна… Но извънредните избори са нещо твърде скъпо, госпожо Пиластър.

Точно на такъв отговор се бе надявала, но не му позволи да се досети.

— Наистина ли? — запита вместо това.

— А пък аз не съм особено заможен.

— Не знаех — излъга Огъста. — В такъв случай трябва да си намерите спонсор.

— Някой банкер, може би? — отвърна той. Тонът му бе отчасти игрив, но в него се долавяше и копнеж.

— Не е невъзможно. Господин Пиластър проявява желание да се включи по-активно в управлението на страната. — Или щеше да прояви, ако му се предложеше титла. — Освен това не смята, че всички делови хора са длъжни да бъдат либерали. Между нас казано, той много често е по-съгласен с мнението на младите консерватори.

Тонът, с който му повери тази „тайна“, го окуражи да бъде откровен — точно каквото бе и нейното намерение — и той направо я попита:

— По какъв начин би искал да служи на нацията господин Пиластър — освен да спонсорира един кандидат на извънредните избори?

Това бе коварен въпрос. Дали да му отговори направо, или да продължи да увърта? Огъста реши да бъде открита като него.

— Може би в Камарата на лордовете. Смятате ли, че е възможно?

Наслаждаваше се на тази игра, както и той.

— Дали е възможно? Определено. А дали има сериозна вероятност, вече е друг въпрос. Да го проуча ли?

Огъста не бе очаквала чак такава прямота.

— Бихте ли го направили — съвсем дискретно, разбира се?

Той се поколеба за миг.

— Да, мисля, че мога.

— Това би било изключително любезно от ваша страна — каза тя със задоволство. Превърнала го бе в свой съучастник.

— Ще ви осведомя какво съм научил.

— А ако се зададе подходящ извънреден избор за заместник…

— Много сте мила.

Огъста докосна ръката му. Помисли си, че Фортескю е един наистина много привлекателен млад мъж. Харесваше й да съзаклятничи с него.

— Вярвам, че се разбираме прекрасно — промърмори. После забеляза, че той има необичайно големи ръце. Задържа ръката си върху неговата, като известно време го гледаше право в очите, след това се обърна настрани.

Чувстваше се добре. Справила се бе с двама от тримата ключови за плана й хора и не се бе подхлъзнала нито веднъж. По време на следващото ястие проведе безсмислен, изпълнен с банални любезности разговор с лорд Морт, който седеше вдясно от нея. В действителност искаше да въздейства на съпругата му, а за целта трябваше да изчака да приключи вечерята.

Мъжете останаха да пушат в трапезарията, а Огъста отведе дамите на горния етаж, в своята стая. Там успя да се усамоти с лейди Морт за известно време. Хариет Морт бе петнайсет години по-възрастна от Огъста, имаше стоманеносива коса и надменно поведение. Тя бе придворна дама на кралица Виктория и също като Арнолд Хобс и Майкъл Фортескю, разполагаше с влияние. Огъста се надяваше, че си прилича с тях и по друго — че ще се окаже подкупна. Хобс и Фортескю бяха уязвими заради бедността си. Лорд и лейди Морт не бяха бедни, но прахосваха твърде нехайно. Имаха много пари, но харчеха повече, отколкото имаха. Роклите и бижутата на лейди Морт бяха великолепни, а пък лорд Морт вярваше (независимо от четирийсетте години доказателства за противното), че има набито око за победителите в конни надбягвания.